Съвършенство

Ах, най-после прозрях истината, истината с усмивка като нож.
Мръсни, мръсни са малките хора, защото живеят не като реки, а като локви. Против логиката на живота вървят те, без промяна, без обновление. Учат се да обичат калта, която създава удобство.
Трупат те своята кал от малки ценности на сигурност и мухъл. ‘Преклонената главица сабя я не сече’, казват и заменят живота за кал, ‘като ти дават, взимай’ повтарят с пълни с кал джобове.
Седят в калта и трупат, докато не се превърнат в извори на кал. Тогава си раждат деца, за да има къде още да трупат. Пълнят техните уста, глави и същности с лепкава и гъста кал. Пълнят с апостолска вяра в калта. Не спират, докато децата сами не задишат кал с блажен устрем.
Какво е човекът? Парче пластелин. На всеки от нас е дадена неповторима индивидуалност, за да бъде превърната в условности, навици и стереотипи. Вече не се раждат индивиди, раждат се копия. Копия на копия.
Съвършенство, прошепва моят светещ демон.
Къде е съвършенството в това? ще попита мързеливият въпрос.*
Съвършенството е, че за всеки дишащ бог на тази планета има достатъчно кал, да прави хора.
Животът винаги е съвършен.
Каква красива истина, с усмивка като нож.

* Мързеливите развиват късогледство.