http://navigo.bloghub.org/2007/02/18/3-x-k%d0%b8%d0%bd%d0%be/ Visions of another mind Thu, 28 Aug 2008 10:42:01 +0000 http://wordpress.org/?v=2.6 http://navigo.bloghub.org/2007/02/18/3-x-k%d0%b8%d0%bd%d0%be/#comment-3383 navigo Wed, 21 Feb 2007 08:26:59 +0000 http://navigo.bloghub.org/2007/02/18/3-x-k%d0%b8%d0%bd%d0%be/#comment-3383 Добре казано, Крис, особено това 'Заради онези мънички находки които те изстрелват там където живеенето ти е най-обилно'. От два дни ми седи на харда и ми мирише на хубаво. Сега вече съм гладен :) Добре казано, Крис, особено това ‘Заради онези мънички находки които те изстрелват там където живеенето ти е най-обилно’.
От два дни ми седи на харда и ми мирише на хубаво. Сега вече съм гладен

]]> http://navigo.bloghub.org/2007/02/18/3-x-k%d0%b8%d0%bd%d0%be/#comment-3377 chriss Tue, 20 Feb 2007 22:07:24 +0000 http://navigo.bloghub.org/2007/02/18/3-x-k%d0%b8%d0%bd%d0%be/#comment-3377 Феномените винаги будят интерес. Чета поста и се наслаждавам на начина по който тече мисълта в него. Безупречно мисля е думата. Ще споделя и моя гледна точка. Тя не е в противовес на идеята. Наскоро гледах (както Акриста е именовала една от темите във форума си) "В преследване на щастието" с Уил Смит. Отидох в Арена за да гледам комедия защото нямах идея какъв е филма. Ако трябва да го разнищя вероятно няма да мога да напиша и пет реда. Холивуд, холивудска звезда, холивудски хепиенд, холивудска му работа. Някак само при споменаването на "холивуд...алабала" всичко замирисва на вкиснала боза. Защо тогава слагам тази боза до образците за които говориш. Заради зрънцата диаманти. Заради онези мънички находки които те изстрелват там където живеенето ти е най-обилно. Чаках развръзката със спокойствие и скучна увереност, че в края всичко ше е ОК. До онзи момент в който Уил в режим на наратор изрече "This part of my life I call happiness". Това ме сряза в сплита и една буца се стопи и после се разтече. Заради точните думи на точното място в точния момент. Н. Петков в една от книгите си казва с изненада че Еверест е идеален връх. В смисъл че всичките му ръбове се събират в най-високата му точка. И те са три. Като точните думи на точното място в точното време. Изглежда номера е да хванеш цаката на триадата за да излюпиш/забележиш/консумираш/вкамениш съвършенството до безвремие и безчудене. Дори в непраните гащи на Холивуд. Феномените винаги будят интерес. Чета поста и се наслаждавам на начина по който тече мисълта в него. Безупречно мисля е думата. Ще споделя и моя гледна точка. Тя не е в противовес на идеята. Наскоро гледах (както Акриста е именовала една от темите във форума си) “В преследване на щастието” с Уил Смит. Отидох в Арена за да гледам комедия защото нямах идея какъв е филма. Ако трябва да го разнищя вероятно няма да мога да напиша и пет реда. Холивуд, холивудска звезда, холивудски хепиенд, холивудска му работа. Някак само при споменаването на “холивуд…алабала” всичко замирисва на вкиснала боза. Защо тогава слагам тази боза до образците за които говориш. Заради зрънцата диаманти. Заради онези мънички находки които те изстрелват там където живеенето ти е най-обилно. Чаках развръзката със спокойствие и скучна увереност, че в края всичко ше е ОК. До онзи момент в който Уил в режим на наратор изрече “This part of my life I call happiness”. Това ме сряза в сплита и една буца се стопи и после се разтече. Заради точните думи на точното място в точния момент. Н. Петков в една от книгите си казва с изненада че Еверест е идеален връх. В смисъл че всичките му ръбове се събират в най-високата му точка. И те са три. Като точните думи на точното място в точното време. Изглежда номера е да хванеш цаката на триадата за да излюпиш/забележиш/консумираш/вкамениш съвършенството до безвремие и безчудене. Дори в непраните гащи на Холивуд.

]]>