Паднал си на платното защото не можеш да летиш. От колко време пишеш, а още не можеш да летиш. Ако можеше щеше да литнеш. А че не те сгази кола си е чист късмет. Ама следващия не се знае. Ей момче вземи се в ръце и се научи да летиш най-накрая.

Хехе, преди да може да лети, човек трябва да се научи да пада. А това животно късмета аз лично не съм го срещал, така че да не ми мътиш мозъка с позитивистко-материалистка пропаганда

Ама не може да нямаш късмет. Сега ще ти припомня че ти е за трети път.

“Всъщност скочих. И си потроших главата. След време ситуацията се повтори с малки различия. Пак скочих и замалко не умрях. Това ме научи, че само чувства и ентусиазъм не стигат и че в този сън/свят е нужна веща манипулация.
Хубавото е, че се уча от грешките си и вече постигам каквото трябва. Иначе щях да си остана само с кривата си (от много падания) глава”

По скоро не се учиш от грешките си.

А, да беше за трети Но, както пише горе, не е късмет, а ‘веща манипулация’. Не вярвам в късмета по съвсем емпирични причини. Просто не е възможно да имам толкова късмет.
Всъщност забравих да ти благодаря за коментарите. Ето, че ме провокират да пиша, а и да се сещам за някои изконни правила в моята вселена. По този повод довечера отделен пост по темата.

Хаиде де! Първо казваш na vi go довечера. А след това второ - nia ma go. Помислих да не си объркал пространствено-времевата позиция и da si go сложил някъде другаде. Обикалях пространството и времето като полудял. Ей срещнах много красота. Но особено една руса и със светло сини очи. Викам si da ne si go сложил там. Накрая си помислих da ne si si изгубил късмета /или вещата манипулация не знам/ и ми стана много тъжно. Хаиде dai ni go.

Добре дошъл в блог.беге

Отговор към следващия постинг. Написах го на едно листче и си го нося с мене домъкнах го чак до Ирландия. Е не мога да го нося повече, пускам го тука, че жената ще взема да го намери и ще разбере за русата /по-точно за русите/:

“Куките да го духат. Кво да се прави, кат’ живеем в тъпата България. Русата със светло сините очи и тя е тъпа ама я обичам и България обичам. Жена ми също обичам нищо, че не е руса, само дето не обича да го духа. Мен пък ме биха три пъти през определени периоди тия куки и още не знам дали ми е светнало. Ама това беше много отдавна, сега и мойто чело нещо много е пораснало. То май целия български народ е минал през тея районни поне по един път. Ама това не е много приятна тема. Тия същите все пак ми удължиха разрешителното и преди 3 дни ми върнаха пистолета. Сега ще отида на някое стрелбище да изстрелям стотина патрона. Ще взема и оная русата, ама другата с тъмно сините очи дето ми се прави на шеф в работата, и тя иска да стреля. Даже напролет ще скоча с парашут нищо, че жена ми не дава. И русата иска да скочи с мен. Ще говоря с колегите дали да и се отвори парашута, че нещо на последък много ни тормози и само ни топи пред големия шеф. Айде че нещо много се разприказвах и ще вземе пак да ме приберат.

Good Bye! Довиждане!
Досвидание! Aufwiederseen!

Исках и френски да науча, че те във Франция и след 1000 фодини нема да искат да говорят английски, ама се уплаших, че ще вземе да ми порасне челото още повече. Те и французойките също да го духат.

Айде и умната! Ако не умната - некоя от русите!

Взимам ги всичките, за според настроението

Ариведерчи и сайонара от мен.