Тъкмо гледах ‘Дядо Прас’ по книгата на Пратчет и въпреки зле направения филм, си спомних очарованието, докато я четях. Тя ме разплака с приказната истина, която носи. И с неща като това:
‘Хората са удивителни създания, правят живота толкова интересен.
Представяш ли си, във вселена, пълна с чудеса, те са успяли да измислят скуката?’
4 Comments so far
Leave a comment
Мерси, по някаква ирония или юнгианска синхроничост тъкмо в него бях потънал.
Comment by navigo 01.29.07 @ 21:32Даа, Пратчет е страхотен. “Дядо Прас” не съм чела, но скоро ще я прочета. Сега съм потънала в очарованието от ” Цветът на Магията”.. ако си я чел ще се сетиш веднага.. има един “Багаж” от ‘мъдро крушово дърво’, със стотици крачета.. Умрях да се смея, когато догато следваше собственика си, който седна в кръчмата ‘Пробития барабан’ да поприказва малко с един некъдърен магьосник, багажът се настани под масата 
Суперско, приятно четене. На мен за десет години Пратчет така и не ми омръзна. Даже с годините става всепо-дълбок и многопластов.
Comment by navigo 02.01.07 @ 23:55Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Ne znam za vselenata, no Bulgaria sus sigurnost e pulna s 4udesa. Preporu4vam ti gotreshto da potunesh v tozi http://senseof.rallybulgaria.com/index_real.php
Comment by speechless 01.29.07 @ 20:37