В едно социологическо изследване на въпроса какъв е смисълът на живота 35% отговарят ‘не знам’, 30% - ‘по-скоро да’ и 35% - ‘не съм от тук’. И добре, че изследването се провежда в разказ на Людмил Станев, щото представяте ли си в какъв глупав свят щяхме да живеем иначе.
Напоследък си мисля за мотивационната пирамида на Ейбрахам Маслоу, който твърди, че човек се стреми първо да задоволи базовите си потребности от храна, сигурност и стабилност, а после се насочва към себереализация, обществено признание и т.н. Личните ми наблюдения, обаче, показват съвсем друго нещо. Хората най-често спират развитието си до задоволяване на първичните нужди. Останалото сякаш изисква излишни усилия. В Щатите, например, където почти всички са материално задоволени, се наблюдава пълна липса на амбиция за по-нататъшно личностно, професионално или друго израстване. Като могат да си живеят осигурено като келнери и продавачки, за какво им е да се бъхтят за кариера, да четат книги или да се тормозят с екзистенциални въпроси.
Любопитно е също, че светът е пълен с информация как да бъдем пълноценни хора, да водим градивен и щастлив живот, как сами да определяме съдбата си. Съществуват дори източници как да манипулираме средата, в която живеем, да се отърсим от негативно психическо запечатване, да водим паралелен живот чрез осъзнати сънища или да се сдобием със свръх способности като психокинеза, телепатия, самолечение. Въпреки всичко това статистиката сочи, че човек чете средно по двадесет книги в живота си и не се интересува от неща, които биха могли да нарушат установеното му статукво (колкото и имбецилно да е то).
Същесвременно е проява на лош вкус да съдя човечеството. С годините узрявам за идеята, че светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Той има нужда както от зрящи и мислещи хора, амбициозни професионалисти, отговорни и организирани труженици, така и от деграданти и безхаберници. Истината е във взаимодействието.
Тези дълбокомислени разсъждения ми подействаха успокояващо и дори разхлабително, така че пожелавам на нощта ви да е лека и фриволна, и отивам да клеча.
3 Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Писано е, че хората са като клетки в огромен организъм (в Новия Завет не са използвани точно тези думи, но това е идеята), тоест изглеждат по различен начин и имат различни функции, но в крайна сметка са сводими до белтъци и аминокиселини. Ако част от тях се повредят, страда цялото тяло. Толкова за страдащото човечество.
За Маслоу: той говори за съвършения човек:) Не правят ли така всички обобщаващи изследователи;)
Впрочем, искаш ли още Абат Дюбоа?
Comment by haz 01.21.07 @ 11:12