За повъзрастяването:

Порових в мналото,
но не сложих ръкавици.
Под ноктите ми се забиха тръни
И да ги махна пак ще си кървят,
но с тях
от ласките ми ще остават дири…
Едни хлапета зяпаха към магистралата
облегнати на парапет по моста
Мълчаха, гледаха..
брояха и очакваха.
Наплюваха камионите без лоши чувства.
Умът им беше незает със бъдещето…
Присви ме под лъжичката.
Помислих –
ако бях хлапе на моста,
бих бръкнал и в торба с усойници
и даже бих разджуркал с наслаждение
котилото отровно без последствия.
Аз БЯХ…
Сега не съм.
Личи от тръните,
пробили гнойни дупчици под ноктите ми..

Красиво е и много истинско, благодаря. А аз отново ще съм светещ в онзи паралелен миг, щом някой ме съзре.

Знаеш ли, наистина ми хареса. И поста ти и коментара към коментара.
Днес бях в галерия с приятелка, която страда от раздяла след влюбване. Връчи ми едно нещо, което била написала. Заглавието гласеше “Диагноза мъртва”.
Аз не обичам някак си такива фрапантни заглавия, или просто може би съм вече изморена. Както и да е, знам какво има предвид.
Просто не обичам крещященето, в каквато и да е форма, била тя на прекомерно много удивителни. Предпочитам шепненето. Вярвам, че хората които могат, така биха се заслушали в теб повече.
Не знам защо хората ми дават такива неща, не ми е за първи път.
Може би защото не ги съдя, че са себе си, или пък защото усещат че пред мен няма от какво да се крият, не знам.. Но както и да е
Та там в галерията тази ми приятелка ми показа една рисунка върху керамика. Каза, че това е нейната душа. Рисунката беше ярка с разпръснати цветове в хаотични посоки. Цветовете бяха и убити и живи едновременно - точно каквото е усещането след като си обичал. Когато си си припомнил какво е да си жив, точно толкова за да си дадеш сметка колко вече те няма.
Може би си мислиш в този момент как нещата, които ти пиша въобще нямат връзка с твоят пост, но всъщност май не е така. Има една лунна пътечка, която ги свързва.
Аз пък и показах една скулптура на човек. Скулптура, която беше цялата на дупки. Казах и че това пък е моята душа, а тя отговори, че е много празна. Именно. Но си има форма. Формата на дете, което свети, когато някой го вижда. Него. Истинското “него”.
Както и да е, много писах и малко се оплеснах, но не ми се редактира. Мисля, че ако се загледаш между редовете светлината ще ти каже какво съм имала предвид.

Съвсем добре си разбрала и изказала нещата, въпреки обема и липсата на редакция
Ще ми се и при мен да беше любовно разочарование. Звучи толкова просто и земно. За съжаление проблемът е от друго измерение.

Чудно място е този сайт, открих си толкова хубости…

Благодаря:)

Да, мисля че те разбрах, че не става дума за любовно разочарование. Ако беше щеше да е значително по-решимо.;) успехи и усмивки все пак

Мерси, ще ги намажа на филия търпение

kиkиkи kиk:)
Да ти е сладко

..във тази нощ едва
усещам самота…
понякога ела да пресушим дъжда
на моите очи,
отдавна стъклени
от хиляди игли
по ръцете ми….
Не мога да заспя,
луната ми блести,
порязва ме с цвета на косите ти…

Ех, Нав…

“Те ме виждат незамъглено.”

О, Приятеле. Само еднорозите ли остаряват с незамъглени очи?

Аз, тамън вчера, си пожелах - ама ела да ти го прошепна, да не плашим плашливите - пожелах си силата да поместя света.

(the power to move, ако трябва да сме точни.)

Днес ми е объркано. Подозирам, че светът ме чу.

За да знам обаче, ще ми трябва незамъглени очи. Поне чифт.

(Добре, де, няма да сме тъпи, нечувствителни, дискриминиращи кратуни. И едно стига.)

Много ще съм благодарен, ако ми кажете, коя изпълнява песента с текста, написан по-горе -

“Във тази нощ едва
усещам самота…
понякога ела да пресушим дъжда
на моите очи,
отдавна стъклени
от хиляди игли
по ръцете ми….
Не мога да заспя,
луната ми блести,
порязва ме с цвета на косите ти…”

Наскоро я чух по ZRock и от тогава съм в издирване. Силно се надявам да помогнете. Много красив текст има…
Съжалявам, че не е по темата…

Мда, и аз настръхвам на тази песен. С Ани (Лозанова) сръчкахме дружките ми в Z-Rock и вече я пускат редовно. Ани можеш да чуеш на живо в Суинга и други столични клубове. Преглеждай http://www.programata.bg (музика на живо), за да видиш кога и къде.

За жалост съм далеч от столицата, а още по-далеч от столичните клубове. Определено съм изненадан обаче, че това е в нейно изпълнение.
А песента нова ли е ?
Благодаря много за инфото и до нови срещи !

Жалко, струва си да се чуе и види на живо. Песента е от преди пет или нещо такова години. И на мен ми се губи.
Поздрави.