Догарям.
Денят свършва без стон,
без амброзия.
Възвишените думи стават прах,
щом ги потърся за целувка.
Нощта ги стапя
и ме изоставя сам,
без топла демагогия, в която да заспя.
Ще хвърля този ден в пещта.
Нека е кръв за моя огън,
изсмукващ всеки сив момент,
за да направи клада
и да освети небето ми.
Лека нощ, душа, сънувай този стих като видение за друго утре.
‘Бъди вечно пиян – това е истината…
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно.’
Шарл Бодлер
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>