Публикувано в: поезия
Станах в шест,
зората не светеше,
храних котките,
гулях,
правих слънчева баня,
бях какъвто съм,
поне до седем.
Драсках с нокти по масата
от удоволствие –
едно парче кекс и едно
Мейси Грей.
Изпъстрените ми с Жак пръсти
избръснаха очите ми
и горната ми устна
напусна долната в усмивка
от иронията на точното ми отражение.
Обух се и
се събух.
Денят зейна
‘Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.’
5 Коментари so far
Leave a comment
Рядко пишеш толкова нежни стихове като “Песен”. Обикновено са по-анатомични ( избръснати очи, устни,:)))Просто музика за ушите ми.Браво!
Коментар от speechless 11.18.06 @ 12:57‘Песен’ е на Жак Превер, аз не се чувствам достатъчно нежен напоследък, за съжаление, и продължавам да си бръсна филосовски очите 
този линк няма вързка с горното
http://www.liternet.bg/publish5/kdimitrova/pisaneto.htm
Коментар от frujin 11.20.06 @ 10:29Вашият коментар
Новите редове и параграфите ще бъдат вмъкнати автоматично, вашият e-mail адрес няма да бъде показван, разрешени са следните HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>
ха! ж.п.! любим :))) благодаря
ти къде зачезна..
С.
Коментар от seddensky 11.16.06 @ 16:46