Хармс не за сефте се появява тук, но в случая мисля да го използвам, за да допредставя себе си като лектор, а и него чрез себе си. Много хора страдат от погрешно разбиране за преподавателския процес и живеят в заблудата, че знанието може да се предава с думи. Следното разказче показва истинската природа на нещата. На ви го . .
Лекция
Пушков каза:
Жената е стан на любовта.
И мигом получи един по мутрата.
За какво? попита Пушков.
Но тъй като не получи отговор, продължи:
Смятам, че към жената трябва да се подхожда изотдолу. Жените обичат това и само се правят, че не го обичат.
Пак цапардосаха Пушков по мутрата.
Ама на какво прилича това, другари! Щом е така, хич няма и да говоря каза Пушков.
Но след като изчака четвърт минута, продължи:
Жената е устроена така, че цялата е мека и влажна.
Но тук пак го цапардосаха по мутрата. Пушков се направи, че не е забелязал, и продължи:
Ако подушиш жената…
Но толкова силно го халосаха по мутрата, че той се хвана за бузата и каза:
Другари, абсолютно невъзможно е да се изнася лекция при тези условия. Ако това се повтори още веднъж, ще млъкна.
Изчака четвърт минута и продължи:
Докъде стигнахме? А, да! Та така. Жената обича да се гледа. Сяда пред огледалото чисто гола…
При тези думи Пушков пак получи един по мутрата.
Гола, повтори Пушков.
Бух! халосаха го по мутрата.
Гола! викна Пушков.
Бух! халосаха го по мутрата.
Гола! Гола жена! Гола женичка! дуднеше Пушков.
Бух! Бух! Бух! удряха го по мутрата.
Гола жена с черпак в ръце! викаше Пушков.
Бух! Бух! сипеха се ударите върху му.
Върти си опашката! крещеше Пушков, като се мъчеше да се предпази от ударите Гола монахиня!
Но в този момент го удариха толкова силно, че той загуби съзнание и рухна като покосен на пода.
От горното става видно какво се случва, когато някой изказва нетипични истини. Същото е и при представянето на твърде типични такива (клишета). Очебийният извод е, че мотивацията ми за преподаване е скрит мазохизъм и склонност да си говоря сам. Тези неща, ако избегнем общоприетия предразсъдък към тях, са чудесни техники за самопознание, което намирам за смисъл на своето съществуване.
Темите на лекциите ми пък са добре илюстрирани от следният хармсов разказ.
Свят
Казах си, че виждам света. Но целият свят беше недостъпен за моя поглед, виждах само части от него. и всяко нещо, което виждах, наричах части от света. Наблюдавах свойствата им и докато ги наблюдавах, правех наука. Разбрах, че частите имат умни и неумни свойства. Разграничавах ги и им давах имена. И в зависимост от свойствата им самите части на света бяха умни и неумни.
Имаше и такива части на света, които можеха да мислят. И тези части гледаха другите части и самия мен. И всички те си приличаха помежду си, аз също приличах на тях. И си говорех с тези части на света.
Казвах: Части от гръм.
Частите казваха: Сноп от времето.
Казвах: И аз съм част от трите завоя.
Частите отвръщаха: А ние сме малки точки.
Изведнъж престанах да виждам първо тях, а после и останалите части. И се изплаших, че светът ще рухне.
Но в този момент проумях, че виждам не отделните части, а всичко накуп. Отначало си мислех, че това е НИЩО. Но после разбрах, че това е светът, а онова, което съм виждал по-рано не е било светът.
Винаги съм знаел какво е това свят, но какво съм виждал преди, не знам и до днес.
И когато частите изчезнаха, техните умни свойства престанаха да са умни, а неумните им свойства престанаха да са неумни. И целият свят престана да е умен и неумен.
Но тъкмо проумях, че виждам света, и престанах да го виждам. Изплаших се, като си помислих, че светът е рухнал. Но докато си мислех така, се сетих, че ако светът беше рухнал, то и аз не бих могъл да помисля каквото и да било. И се оглеждах, търсейки света, но не го откривах.
А след това вече нямаше и накъде да гледам.
Тогава разбрах, че докато имаше накъде да гледам, светът беше около мен. А сега го няма. Само аз останах.
А после проумях, че именно аз съм светът.
Но светът – това не съм аз.
Макар че в същото време аз съм светът.
А светът не е аз.
А аз съм светът.
А светът не е аз.
А аз съм светът.
А светът не е аз.
А аз съм светът.
И тук престанах да мисля.
Някой би казал, че всичко това е безсмислено и ще бъде добър пример за идеята, която често презентирам, а именно, че безсмисленото представлява неразбираема за нас информация, което ще рече нова и следователно ценна, към която да се стремим, за да се обогатяваме. Тази концепция е добре развита в научните среди още в средата на миналия век и е популярно представена в книгата ‘Квантова Психология’ на Робърт Уилсън, както и в някои други.
Все пак да се върнем към Хармс, който, както Сократ, Джордано Бруно и много други, е заплатил с живота си за философското си остроумие и новаторство. Тъдява са няколко линка към неговото безсмъртие:
http://www.litclub.com/lavica/2001/babi.htm
http://x-kom.com/fakelexpress/texts/f4-2000/f4-2000-durnovo1.htm
http://www.x-kom.com/fakelexpress/texts/f4-2000/f4-2000-harms1.htm
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>