Днес се събудих наелектризиран от предчувствия. И ето, навън е шеметно усмихнат ден, подходящ за обладаване с много децибели Мейси Грей. Което ме сеща за любимото стихче:
Денят е преизпълнен с празнота,
която трепти в очакване да те погълне
или да бъде преоформена от магията на твоите пръсти
в чудна смисленост.
Единствено зависи
доколко се чувстваш вълшебник.
Тук някой ще каже ‘не му ли писна на този от патетичен оптимизъм?’ Затова ще отбележа, че за съжаление такива дни са по-скоро изключение. Силно съм зависим от метеорологията и преобладаващите напоследък мрачнотии ми въздействат негативно, ако не на настроението (което предпочитам да си случвам сам), то поне на физическто ми състояние. Това се изразява в неприятна отпадналост, която, в комбинация със сериозните ми проблеми с очите, ме прави парцал през голяма част от времето.
Затова усмлънчевите дни са празник на свръхенергията, физическо блаженство, което в настоящия случай мисля да запълня с шляене, срещи с пейки и чудесни хора, а довечера, най-после, ‘Night Songs’ в Хамбара. Филмфестът също зове, но ще почака до утре; в един ден не трябва да се струпват твърде много хубави неща, че усещането се размива.
Поздрави на всички мармоти 
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>