Жму роди и вече не е корем с крака. Опита се да го направи в скута ми, но реших, че още не съм напреднал достатъчно с йогата, за да мога да седя неподвижен като Бодхихарма няколко седмици (той девет години не мръднал, но да не меря пишка с него).
Последните две седмици прекарах в троянското ми село, което заслужава да бъде увековечено в недостойните ми излияния. Освен че е забележително красиво, то е удивително и със своята иреалност. Казва се Ломец (от ломя), въпреки че в района няма камъни, още по-малко -ломни. Наред с това там действа една своеобразна логика на имената, които се придържат към четирибуквието – Гана, Пена, Цочо, Дочо, като много от тях – Моню, Цаню, Таню, избягват традиционното ‘ьо’ окончание, в името на принципа. Прапрадядо ми решил за разнообразие да кръсти сина си Стоян, но явно на съселяните това не им понесло, защото цял живот му викали Цоко. Баба ми дори по паспорт се води Цокова. Това съвпада и с друг невъобразим обичай – на всеки да се дава някакво алтернативно индианско име. С изненада открих, че моят роднина дядо Лалю всъщност се казва Радю. Това, обаче, явно вече само той го помни. Подобни случаи бол.
Също така. Всички котки в селото се казват Писю, но за сметка на това са неизбройни. Освен другото са и човекоядци. Изядоха ми ушите, и то добре, че само с това се разминах. Още с пристигането ме налази многоцветна сюрия и бях принуден да им дам повечето си храна. След като останах без такава далновидно реших, че всъщност не ми е до ядене и карах главно на слънчево хранене. Угасих си съзнанието, седях в съзерцание и си бърках в носа за духовно прочистване. Няколко дни по-късно един вътрешен глас ми припомни лафа за Хитър Петър, който тъкмо научил магарето си да не яде, и то взело, че умряло; та слязох до downtown-a на селото и се нагрухах подобаващо.
Това лято нямаше гъби, и не можах да повторя приключението си от ей този разказ. Нямаше раци в реката, почти нямаше и река, което малко ме натъжи, но нали не го мога това, та се отдадох на други страсти. Обикалях балкана, нищонеправех стръвно, няколко пъти дори си опекох царевица и картофи на жар.
И ето както пиша сега, осъзнавам, че само цапам с думи красивото си преживяване. Затова ще спра и оставя мълчанието да го изрази адекватно. Както е казал поетът, тоест аз:
1 Comment so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Много вдъхновяващо, както винаги, дори те цитирам. Може ли?:)
Comment by hazel 09.17.06 @ 14:55