музи Ка

През нощта имах гости, стари приятели. Бяха си същите.
‘Каква нощ’, каза замечтано Чоко, биейки чимбер на Боко, ‘красива и само по нощница’
‘Кога за последен път й надникна под нощницата?’
Този въпрос явно беше за мен, въпреки че Чоко смучеше току що ухапания си пръст, гледайки ядно надолу.
Наистина, кога ли беше? Сетих се за лятото в Уисконсин, където бях заобиколен от езеро и дървета, чувствайки се като Хенри Дейвид Торо край Уолдън. През деня четях и бродех по пътеките, а през деня стихоплетях и по малко работех. Нощем пък лежах на ливадата зад бунгалото и се разхождах по Млечния път. Отчупвах си по парченце, намигах си със звездите и се чувствах безсмъртен.
А сега тук живея като аристократ, дните ми минават в театър, кино, четене, общуване с умници - всичко, за което съм мечтал да имам време, и въпреки това нещо в мен остава празно.
‘Даа’, каза Боко, почуквайки по главата ми със свободната си ръка, кух кат лей . .’
В този миг Чоко най-после успя да го клъвне по сливиците . .
‘Хей, не е честно, на сън също боли.’
‘В комиксите честно няма’, ухили му се Чоко (в комиксите щъркелите могат), ‘ти всъщност нямаш сливици, защото си измислен.’
‘Тогава защо седиш в града, а не идеш сред природата?’, каза Боко и наплю Чоко в окото.
Такъв беше планът като се върнах в България, но се появиха диагнози, терапии и дълго нямаше мърдане от града.
‘Оправдания, оправдания. Какво като съм измислен, аз нали не знам за това, и си ме боли наистина.’
Мда, оправдания. Проблемите не са по-силни от стремежа към хармонично израстване. Бях забравил това. А толкова пъти съм го доказвал. Като помисля само . . .
‘Доказвал си, ама понякога без виагра няма доказване,’ каза джуджето Пишпунта, което пушеше пура и правеше кръгчета с ухо.
‘Ъхъ’, отвърна Хаяско (също джудже) от другия фотьойл, ‘а за сърбежи препоръчвам бобър.’
През последните месеци бобър ми беше йогата. Откакто почнах да се йогам ежедневно, мислите ми се прочистиха и . .
‘И се просълзявам като го слушам този’, каза Майора и ме стрелна със стъклен поглед, ‘направо ми се повдига от философстването му, а тук дори няма на коя да го сложа.’
Мда (пак), времето се претърколи и вече не ходя на терапия. Това не промени нещата. Забавлявам се, наливам се със знания, успявам във всичко и всички, но онази костилка най-вътре в мен, сърцевината (градът ме купи, трябва да си бръкна в джоба и да си извадя изводите) остава празна.
Виаграта вече не изглежда лош вариант. Първо ще пробвам еко вариант – обиколка на Родопите . .
‘А ако не ти стане, си изрежи ноктите и пак я пробвай’, обади се глас от корема на Чоко.
‘Ще му стане, ама като се върне в града пак ще му падне, знам го аз него’, добави Майора.
Как да не им се дразня на копелетата като са толкова прави. ‘Аз вас само ви сънувам, скапани измислици’, съснах почти насериозно.
‘Какво като съм нисък’, беше Хаяско, ‘ти пък ако беше истински, щеше ли да мрънкаш толкова?’
Точно тук се появи съвършеният образ на Дин и сънят ми стана мокър. Всички се изпокриха на сухо в килера. Изстихна. Гледах тръпнещата й усмивка. Нещо в мен се надигна и разбрах, никаква виагра няма да ме оправи, трябва ми муза. Пресегнах се да я докосна, но дори и на сън десет хиляди километра са си пак толкова. Взех лист и написах – като се събудя: 1. да си измия зъбите 2. да си направя йогата 3. да си намеря муза.

И си намерих. Дори е от женски пол. И е красива. И какво ли още не. Не, че тези неща са от значение (преди време музата ми беше котка). Единственото, най-важното – тя е огледалото, в което се виждам завършен, катализатотър, другият облак.
Пак съм мълния.

 

‘Възпявам електрическото тяло.
Пълчища от любими ме обгръщат,
обгръщам ги и аз, те не ме пускат,
додето аз не тръгна с тях, не им отвърна,
не ги пречистя и не ги изпълня
с душевна пълнота.’

 

Само че възникна проблем. На музата й стана толкова хубаво с мен, че чак се уплаши. Затова нека всички й стискаме палци. Дано успее да превъзмогне страха от високото напрежение. То си струва.

6 Comments so far
Leave a comment









Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name (required)

E-mail (required)

URI

Your Comment