Уилям Карлос Уилямс ми е толкова любим, че няма как да му се размине с one night stand. Затова ето ви още от него. А който не е опитал предишното, може да навакса тук.
Повърхността ми съм самият аз.
Под нея, знай, заровена е
Младост. Корени?
Всеки има корени.
Започват!
Съвършенствата изострят.
Листенца пъстри цветето разтваря
под слънчев лъч.
Но не улучва ги хоботче пчелно,
отминава,
те пак потъват в глинестата почва
със плач —
да, плач го наречете,
що плъзва върху тях с печална тръпка,
докато се съсухрят и изчезнат.
Слизането,
сбор от отчаяния,
и без никакви успехи
е пробуда обновена
що обръща мъката назад.
Каквото не постигнахме, каквото
отказахме на любовта,
каквото губим в чакане безплодно,
поражда слизане -
безкрайно, всемогъщо.
А това ми е в топ 3 . .
Не е възможно. От протекли струи
завесата прогнива. Tлен обгръща
плата. Но от машината студена
плътта освободи, не строй мостове.
Къде ще търсиш въздух за да литнеш
от континент до континент? Словата
да падат където си щат – дано улучат
любов от първи път. Рядка ще е тая
сполука. Прекалено много искат
да извлекат. Потопът глътна всичко.
И нещо малко от моите корени:
Прераждане
Мечтата,
която се стапя със залеза,
блести отразена в очите ти.
Не умира,
отново разцъфнала в чувствата,
които залезът дарява.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>