Навън е най-красивата буря. Дърветата се извиват страстно, дъждът влиза на тласъци през широко отворения прозорец. Настръхнал съм. Пия от бутилката, за да издържа на емоцията. Това е един от онези моменти на непосилна радост, в която можеш да се удавиш. Кръвта ми се пени. Как се спи в такъв момент? (Викам й ‘не се пени’, ама кой ти слуша, кръв уши няма).
Главата ми тича по облаци стръмни,
по бели течения,
виси по простори.
А погледът ми – бирено шише,
разлива се,
дрънчи и стене
от свръхчувствителност.
Посоките са думи.
Нещата - настроения.
. . .
Ще принасям всяка глътка въздух.
Ще посвещавам всяка крачка . . .
На теб, Живот,
на всяка твоя клетка,
студена като камък или пърхаща.
Защото е велико да споделям
цялото ти съвършенство,
да бъда част от него и да чувствам,
че аз живея в теб
и ти чрез мен.
. . .
Нощта е страхотна.
Дори да не заспя.
Дори да няма утре.
Нощта е страхотна.
И ще и се насладя докрай.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>