Ето нещо, което циркулираше из нета преди време. Има своите забавнo-автентични моменти, въпреки че звучи преувеличено.
Малко преди 3 часа сутринта, в спешното отдление на гр. В. пристига момиче на 19 години в добро общо състояние. След 10 минути опити да разберем каква точно мъка я е довела в този дом на човешката добрина (извинете колеги), тя най-тържествено помолва всички мъже в стаята да излязат. Така практически оставаме без Доктора, но пък с голяма доза любопитство. Последвалият разказ няма да цитирам, но ще разкажа относително достоверно:
Била нежна нощ. Тя и нейният млад приятел искали да навлязат в нова фаза на взаимоотнощенията си. Вече 2 часа седели в дискотеката, в първата си фаза и след като изчерпали всички нейни предимства, с бясна скорост на животни, болни от вируса на разгонването, се засилили към неговата квартира. Той бил „ многу сладък и така хубаво й съ усмихвъл”. Всичко било по ноти.. Нотите били от онази песен:
„You and me, baby.
We’re nothing but mammals,
So let’s do it as they do on the Discovery Channel”
Тя нямала нищо против … Даже се обърнала „на задна прашка, що’т той така ма обърна…ма то т’ва ни е нинормално..”. И някъде около този момент, изпитала ново, непознато чувство.. То идвало от място, от където обикновено идват неща, които всяки произвеждаме а се правим, че правим че не го правим ( поне в първия 1 месец, ако живеете заедно, примерно). Тя просто не разбирала какво става и затова, независимо че я „забулялу, ама мноооогу”, си прехвърляла няколко варианта за действие в главата и една песен на Азис, поне 1-2 минути. Накрая под напора на дедуктивно-индуктивен извод (цитирам „щото то и отпред имам нещу и отзад явну..”), любопитство и болка, тя се извъртяла рязко на 180 градуса … Помислила си, че можела да му счупи „онази работа”(!!!), но все пак го сторила.. Разбрала само, че той не е някакъв хромозомен мутант с двойно бойно снаражение и че болката отзад си седи. С рязко движение изтъгнала нещото (вече в състояние на крайна фрустрация)… и с безкрайно недоумение открила банан. Гледала (най-вероятно) както първата маймуна-първият банан.. Имало много емоционални катаклизми в душата й в този миг, но…нито един от тях не довел до реакция… Тя се усмихнала и му казала да продължат..просто без плодовете, ако можело.. Той бил зашеметен (аз лично предполагам, че и почти влюбен вече) от реакцията й…
„Направу ни мога да пувярвам чи си такава свясна!!!” й изломотил, точно след като свършил, в секундата преди да заспи. Тя - една истинска жена - не заспала. Защо останала? Ееех, любимата ми част… Разсъждавала за кратко и след като усетила пак, как я боли дупето се решила на действие..
Разказа само как обилно е намазала същия банан с вазелин. Как е протекла на практика операцията „Око за око. Дупе за дупе.”, само мога да си представям, но предпочитам да не.. Резултатът бил зашеметяващ. Той така се изстрелял от леглото, че се треснал в стената и припаднал. Злочестият плод не останал там, където тя искала, но ефектът от него бил отвратителен, дори за нея… Момчето просто нямало как да стигне до тоалетната, а рефлекторната дъга вече се била задействала…. Така, тя пристига с леко кървене от „нали са сиещати, дупиту” и желание да разбере „дали това ни ма е разкъсало ниещу, щот ша му взема здравица”. Тя разказа всичко това не защото трябваше, а за да може да заключи ‘ Були ме и съм Омирзена . Честно ви казвам. Омирзена са чувствам”.Чак тук, мацката се разплака. Малко, но трогващо. Прегледаха я. Нямаше нищо сериозно. Тръгна си и даже ни благодари сърдечно. Аз също си тръгнах. След тази историйка исках да погледам ”Пинко Розовата Пантера.„ Омерзена и отмъстена, мислех си аз…Но..
На другия ден колегата ми разказа как след един час дошло момче със спукана вежда и странен поглед. Идвал от същия квартал и много му кървяла раната.. Докторът на майтап го питал „ Да не си се блъснал в стената като си скочил от леглото?”. Той с възхищение и почуда казал „А бе найш че точно така май стана”. Следващият въпрос бил логичен „А някъде другаде да те боли?”. „Ми да ти кажа боли ма гъза. Така съм са напил тая вечир, чи съм са насрал на пода вкъщи, да го еба. Кога съм си ударил галвата хич ни знам”.. Докотрът в началото си помислил, че това цялото е някъв номер .. Обаче гледайки момчето, все повече се убеждавал, че полу-пияният младеж наистина не знае какво е станало и наистина не помни нищо.
Предложил му да прегледа ако иска и гъза, но пича казал, че нямало нужда (Ай са да ни съм си паднал на гъза си бе) …
Историята завършва така.. Със залепена вежда и омерзена жена.. Аз не мога нито да съдя, нито да давам Де Гол-овски оценки… Само мога да кажа, че Джейн Остин не е разбирала така омерзението и би написла дълъг роман с много патос, сълзи, самосъжаление и житейски обрати.. Но в крайна сметка … O, tempora! O, mores!
„С пожелание за повече tempora и повече a-mores !” (Иванка Могилска)
Преди известно време едни познати се забърсаха. Виждаха се няколко пъти. Към края на поредната гимнастика девойката му позволила да я опознае и отзад (нещо не можел да свърши). Това помогнало и след сюблимното изгрухтяване й прошепнал: ‘Обичам те’.
А казват, че любовта е сложно чувство.
1 Comment so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Не, наистина, смях се на глас.
Comment by hazel 06.26.06 @ 22:14Това нали не значи, че още съм циник?:)