Смехурко обича живота и се усмихва на смъртта. Отхапва по парченце живот като от геврек, мляска и си мисли за трохите, които са били геврек, а после и геврекът, и трохите (т.е. пак геврекът) стават на каша. Смехурко се усмихва на смъртта, защото е отдалечен на една усмихната вечност от нея. Да помни Смехурко не може. Може да се усмихва. Той сложи крилце от хлебарка на жълтия шкаф в кухнята и си направи гроб. Така, вече решил къде ще бъде погребан, можеше спокойно да се отдаде на други страхове. Най-много Смехурко се вълнува да се страхува от сърнички. Представя си как сърничката се приближава доверчиво, отърква меката си муцунка в ръката му, после го поглежда с влажен поглед и ‘Ам’, му отхапва ръката с едни ей такива зъби. Щото това не била никаква сърничка, а гримирана пираня. В опасни времена живее Смехурко. Един фейс-лифтинг сменя всички данни в паспорта. Добре, че си няма паспорт, че иначе току виж му цъфнал някакъв фейс-лифтинг на главата без да се усети. От такива мисли на Смехурко му засяда бучка на гърлото. И той си я слага в чая.
Всъщност на Смехурко му е толкова весело, че обича да си представя какви ли не ужаси. Например, че телевизорът се превръща в огромно гърло и му глътва всички гънки, включително и тази на шкембенцето, дето най си я обича. Оставя му само една болезнена празнота на мястото на гънките. Толкова празно, че чак боли. После Смехурко трябва дълго да си прави нови гънки като се извива в какви ли не изкълчени пози.
А понякога сънува наужким-кошмари. Например онзи, в който му открадват стотинките и той вместо да се радва, че няма да трябва да се чуди какво да си купи, започва да се ядосва най-сериозно, защото видял едни други хора така да правят. Направо от този кошмар го заболя главата. И добре, че така стана, защото това беше сигурен признак, че си е още на мястото. Смехурко беше започнал да подозира обратното. А представяте ли си да го зареже собствената му глава. Ще стане за резил. Ще трябва да пуска обяви, да проверява в ‘Изгубени вещи’. Въобще, само едни много добри приятели могат да му помогнат тогава. А ако пък не дай боже се зарази с онази болест и започне да го е страх да споделя с другарите, му остава само да си полива врата, въпреки че не е сигурно какво ще порасне.
Голям страх е това страхът. И си има голямо очарование. Случва се Смехурко да го чопли любопитно и да си счупи нокъта. Смуче си пръста тогава и дълго мисли, дали би си смукал пръста, ако не си беше счупил нокъта. Как да не е щастлив Смехурко с толкова приключения. Колко неща изчопля от себе си. Минават като ток през него и само трябва да седи и да им се радва. Чак му се иска да не ги осъзнава, за да им се чуди по-истински. Гледа той насам натам и все открива по някое изпуснато щастие. Сякаш животът е минал като кокошка и е нацвъкал всичко. Откъде тоя късмет при него? Да не би в минал живот да е бил някой много благороден бобър? Засърбяват го Смехурко зъбите и бърза да се почеше по задника, за да не го урочаса някоя прекалено натрапчива мисъл. После скача в кревата, затваря очи и оставя да изветреят всички смисли и други сериозности. Че току виж запомнил.
3 Comments so far
Leave a comment
Липсваха ми коментарите ти.
И не се прави, че не можеш да пишеш така.
ех, трябва с теб да ходим да осветим Mediterrani, там се оказа много приятно..
Comment by Mediterraneo 06.22.06 @ 19:09Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
някога исках да пиша така. някога успявах. сега просто се оставям на настроенията..
Comment by Mediterraneo 06.22.06 @ 16:58много, много ми хареса Смехурко..