Как да не се радвам, че се върнах в България, когато тук съм заобиколен от толкова изключителни хора. Не само, че интелектът им искри като бенгалски огън, емоционалността им блика и ухае на домашна питка, духът им скача като кенгуру нагоре, но и притежават една омагьосваща чистота и безкористност, неприсъща за американското животно. През последните месеци получих цяла кошница видими и невидими дарове, и се чувствам ценен и обичан. Това компенсира на екс всички материални неудобства и битови простотии, с които бъка бг ежедневието. Така, мисля, отговарям на онези, които в щатите изумено ме питаха защо си тръгвам, при наличието на толкова блазнещи оферти за оставане в страната на безкрайните (материални) възможности.
Хора, радвам се, че ви има. На ви пуйка за благодарност.
Алекс (знам, че четеш, въпреки че си траеш), благодаря ти за музиката към ‘Nightsongs’, страхотна е 
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>