Искам тук да благодаря на моя приятел Ники Т., който направи страхотни жестове за мен и Нечо, и благодарение на когото си прекарахме чудесно в Несебър. Размазахме се на концерта на Стинг, срещнахме много познати, атмосферата беше наелектризирано празнична, дори успяхме да негрясаме на плажа и да се поплацикаме в голямата локва.
Такива благородни хора са ми вдъхновяващи. Без значение дали помощта им е малка или голяма, от тях лъха нещо надчовешко, или може би надживотинско. Показват, че човек може да надрасне себе си, да бъде голям колкото света.
Благодарение на подобни безподобни успявам да запазя плътност в мазолестото битие, въпреки ефирната ми връзка с него. Случаят за пореден път доказва, че всичко хубаво, което съм правил за другите, ми се повръща обилно (класическа трофалаксия). Как да не се усмихне човек.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>