‘Моят ангел е с копита, а величието ми - с дъно.’
Из славянската митология:
В корените на Световното дърво е Нав — подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите хора /нави/, змейовете и други злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака — Чернобог, придружаван от своята страховита спътница, богинята на смъртта Мора. Нав е пълният противовес на Прав, но съвсем в дуалистичен дух, насами входа към Нав се намира и вечнозелената, винаги топла и светла градина Рай, където праведниците намират покой след смъртта си. В Рай живее богът на познанието, вълшебствата, богатството, и стадата Велес (Всемъдрия), край когото често седят праведните души и водят дълги беседи.
Това научих, дълго след като името Нав само ме намери. Старо знание, но някак затиснато от общоприетото делене на черно и бяло. Веднъж, почувствал блясъка на всички цветове в мен, разбрах, че моята муза се казва Холисто. И се огледах в стихчето на Уитман:
‘Аз съм и стар, и млад
Колкото глупав, толкова и мъдър.
Нехая за другите, но съм и внимателен с тях.
И майка, и баща.
И дете, и мъж.
Изтъкан от грубост, но и от нежност.
Човек от нация, съставена от много нации.
Най-малкият и най-големият.’
Боли, когато ме разсичат наполовина.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>