Не обичам циничните хора, обезсърчените, не вярващи в нищо, скриващи своята безпомощност зад осмиване на възвишеното. Но има и друг вид цинизъм, в който съм влюбен - този на щастливците, достигнали познанието за собствената си незначителност и свободата от вечните напъни за себедоказване и сравняване. От тях струи хармония и ведрост. По-леки от света те могат да се подиграят с всичко и така да го празнуват.
Ето нещо възхитително:
‘Тази сутрин наблюдавах край хотела как глутница помияри се въртят около една разгонена кучка. Душене, закани, ласки, престорени съвкупления и сбивания. Накрая глутничката се насочи към кейовете и забравих за нея. Когато излязох два часа по-късно да си купя вестник, ги видях пак няколко метра по-надолу. Този път обаче едно от кучетата е постигнало целта си и напъва здраво - с изплезен език и изцъклен поглед - кучката, която откликва на всеки тласък със засмукващо движение на задницата си. Постепенно другите кучета се разпръскват с изключение на едно - някакъв рошав и едър шнауцер, каквито обикновено се използват за вардене на стада. Тоя пък какво чака? Да не иска да се вреди след по-щастливия си съперник? Това вече би било връх на низостта, но всъщност напълно достойно за всяка измет. Жалко, че бях без бастун. Бих изчакал да се лепне и той за кучката, та да го опухам. Може би песът усеща намеренията ми, защото ме наблюдава с крайчеца на окото изпод сивите вежди. Или пък иска да се увери, че гледам и няма да пропусна нищо от онова, което е замислил? Ето че се приближава към работещата се двойка. Като че ли проявява интерес най-вече към ануса на мъжкаря, който всъщност е единствено достъпен. Изправя се. Яхва го. Ясно виждам как червеният му и остър като чушка шип се вмъква под чуждата опашка. Бога ми, това си е содомия! Такова го отзад! Идиотската муцуна на действащия самец внезапно издава безпокойство. Той полуизвръща глава към моя овчарец. Само че е много зает другаде и не може да реагира. Отдава се отново на двупосочното си блаженство. Шнауцерът пък направо се кефи. Отворил е паст. Зяпа към мене. Безпорно очите му светят. Забавлява се, помиярът му с помияр. Тъкмо тогава в съзнанието ми нахлува думата ‘цинизъм’. Това си е цинизъм! От най-добрия вид.’
2 Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Самият Мишел Турние е един влюбен в живота циник, както сме го преживявали.
Метеорите, в които попадаш, носят слънце, продължавай да ги размножаваш. 
Comment by lucienne 06.19.06 @ 5:33