На тесен планински път се разминават две коли, карани от мъж и жена. При изравняването жената се показва от прозореца и извиква ‘прасе’. Мъжът моментално проточва врат и крясва ‘кучка’. На следващия завой се блъсва в прасе и катастрофира.
Е, да, животът е прозаичен, но днес забравих за това, потопих се в парченце японска естетика и си спомних стихчето:
Техните крила са мои,
няма нищо друго
Само техният летеж
гони моята тъга.
Техният летеж от светлина
и от звезди.
Техният летеж от пръст и камък.
Мисълта ми се поддържа
от живота и смъртта.
Пол Елюар
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>