Никога няма да прочета ‘Безкраен Празник’ на Хемингуей. Заглавието съдържа всичко нужно в себе си. Опиянението от живота не подлежи на обяснение. То винаги е тук. Не го ли виждам, нося си компютъра на доктор.
Артюр Рембо, детето-електричество, любимият ми крясък, смях (наивно-саркастичен), кихавица. Ослепея ли за миг, му се отдавам (без презерватив), за да ми лепне пак заразата на устрема и лекотата. На ви и на вас . .
През синя лятна нощ ще тръгна през полята -
ръжта ще ме пощипва и ситната трева
с прохладни ласки ще ме милва по краката.
Ще къпе топъл вятър немирната глава.
Унесен ще мълча и ще ми бъде леко:
в гръдта любов безмерна ще лее свежина
и като скитник млад - все по и по-далеко -
с Природата ще бродя, щастлив като с жена.
Из ‘Нощ в Ада’
Погълнах голяма глътка отрова. Трижди благословена поуката, която извлякох. Утробата ми гори. Силата на отровата сгърчва моите крайници, обезобразява ме, просва ме. Изгарям от жажда, задушавам се, не мога да крещя. Това е адът. Вижте как огънят се надига. Изгарям - както и трябва. Давай, демоне!
При музиката
В градинката, която започва от площада,
фризирана прилежно до крайната черта,
с пръхтене буржоата в четвъртък вечерта
ревнивата си глупост извеждат на площада.
Оркестърът строен е и е в такт с тръбите клати
и киверите черни с пауново перо.
Най-първо дефилират контетата богати.
Нотариусът – обесен на ланец от сребро.
Чиновници с кариера и дамите им тежки
напредват след водача на слонове – по-мил,
по-хубав и от кукла с купешките си дрешки;
във валса рентиерът пак грешка е открил.
Скамейките са пълни. Бакали-пенсионери
по пясъка чертаят с бастун или пък с крак,
в подробности обсъждат заглъхнали афери,
въздъхват за парите, но сепват се: - Все пак …
На пейката търговец се мъчи да намести
корема си фламандски на свойте колена,
лула блажено вади и в пръстите му месести
тютюнът контрабанда увисва на влакна.
Безделници пресичат през равните морави;
разнежил се от валса и падащия здрач,
пред младата слугиня – дано и се понрави –
с детето си играе залян с парфюм свирач.
Като студент минавам с движения нехайни,
девойчета сред парка, облъхнат от нощта,
с престорен смях ме стрелват – те знаят всички тайни! –
и в погледа им виждам влудяващи неща.
Окото ми разгръща – без думичка да кажа –
дантелите от къдри и блясва бяла плът,
в миг смъквам труфилата и разкопчал корсажа,
съзирам как изпъква божествено гърбът.
Събул съм вече ловко ботинката, чорапа …
Пак в сладка треска милвам най-дивните места.
Те шушнат си и всяка насмешливо ме зяпа.
А мойта дързост лепне по техните уста.
Този пич също е качил някои глътки Рембо.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>