Времето се вкисна и гъбяса.
Модата от лято ‘05 се връща.
Ще боядисам шнорхела си морав.
Или пък ще го ядосам.
Пак си пускам ципи между пръстите.
Преструвам се на охлюв и се радвам.
Ако успея и с уши да махам,
ситуацията ще е прекрасна.
Неприятното да си охлюв е, че Шекспир става малко елитарен. Всъщност просто не мога да чета от толкова близо. А тъкмо намерих страничка със сонети.
http://www.slovo.bg/old/litvestnik/138/lv0138010.htm
Възрадвах се могъщо на изречението от 129ти сонет - ‘All this the world well knows; yet none knows well‘ (в превода е окуцяло). Засмях се, но се сетих, че охлювите не могат.
Благодарности на Hazel за линка.
4 Comments so far
Leave a comment
Аз се гмуркам в Ж-то, за вас не знам.
Мерси за поетичния стриптийз 
Да живее бат Били.
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Нав :> и всички, приятели на блога..искам да споделя с вас любимия си сонет на Шекспир..късове бяло..така нежно и истинско шумоли, че..
ето го
Очите й не са звезди, не може
устата й с корал да се сравнят.
Тя няма бяла като перла кожа,
а гарванови плитки, смугла гръд.
Не бели рози – пищни и богати,
не алени са нейните страни.
Ухае тя, но с нежни аромати
едва ли би могла да се сравни.
Страните й не са жасмини,
не бих сравнил челото й с цветя.
Не знам как шестват нейните богини,
но знам, че стъпва по земята тя
и буди по-сърдечни възхищения
Comment by pagane 05.15.06 @ 12:28от много други, лъгани в сравнения.