Време е отново да се изкашлям многозначително, че дори аз започнах да усещам липсата си тук. Влязох в период на пребиваване на село и затова ще поствам по няколко неща накуп за компенсация на продължителните отсъствия.
Искам сърдечно-съдово да благодаря на Лора, която освен чудесните ни разговори ми подари два безценни филма на Ким Ки-дук, видео концерта ‘Toward the Within’ на Dead Can Dance (към които съм пристрастен) и този на Mike Oldfield, както и диск с музикална еклектика. Благодаря и на Lazzi за компилацията, с която ме върна към старата любов Alan Parson’s Project и други бивши гаджета.
Твърде много неща изгледах и изслушах напоследък, та ми е малко спихнат пъпеша. Все пак, бях обилно вдъхновен от поредния филм на Джим Джармуш - ‘Отвъд закона’ (Down by law), наистина ме пренесе отвъд, омагьосващо изпълнение на Роберто Бенини, а участието на Том Уейтс ме подсети да си издиря цялата му дискография.
Друг запомнящ се филм - ‘Сблъсъци’ (Crash), много напомнящ любимия ми ‘Магнолия’. Гледах го дваж, харесвам тази многопластовост на детайла, преобръщането на гледните точки, метафизичните закачки с идеята, че морални категории не съществуват и човек е такъв, на каквато страница го отвориш. Подсеща ме за едно стихче:
‘Само още една крачка нататък
и разбираш, че си се лъгал.
Човекът е като малко стъкълце на земята –
блести под точно определен ъгъл.’
Красотата на света в неговата многоизмерност, всичко с толкова страни, колкото успееш да намериш. Сещам се за феноменалния ‘Тънка червена линия’, откъдето си извадих:
‘Един вижда умираща птичка
и усеща само безкрайна болка.
За него смъртта има последната дума.
Тя му се присмива.
Друг вижда същата птичка
и усеща величието на живота.
Усеща как радостта минава през него.’
Закономерно съвпадение беше онзи ден да прочета същото и в Диско-патиите на Тери Пратчет, където Смърт казва: ‘Никога не съм бил сигурен какво е добро, дори не знам дали такова нещо съществува. Или пък лошо. Просто различни гледни точки.’
Пратчет умее да поставя простичките изтъркани истини в осмислящо нов контекст. Дефилира с дълбочина, облечена в чудовищен хумор и овкусяваща самоирония. Няма да забравя как след като прочетох ‘Владетелят’ на Макиавели, сборникът с трактати ‘Изкуството на войната’ и ‘Записки на Самурая’, метнах ‘Нощна Стража’ и ‘Крадец на време’ на Пратчет - същите неща, но гарнирани със сълзи от смех. Купих си шапка, за да му я сваля. Ерудираното око може да открие в него не по-малко алюзии, отколкото в роман на Еко.
Като си говорим за относителност, още една знаменателна творба по темата - ‘Догвил’ на Ларс Фон Триер. Този филм създаде нови измерения в киното, подобно на ‘Рашомон’ на Акира Куросава през 1951. Кучешкият град, където къщите, лампите и дори кучетата са само очертания по земята, е обитаван от загрижени и услужливи хора, идеалисти, моралисти - докато режисиращият Живот не смени осветлението. Тогава за пореден път се питам - има ли разлика между човека и животното. ‘Догвил’ се доближава до пиеса в стил Кундера, Чехов или Михалков. Личностната метаморфоза на персонажите ескалира до пълен негатив, до взрив на всяко определение за добро и зло. И се връщаме до пияния Айнщайн, когато му връчили сметката за осем бири - ‘Всичко е относително’, казал и излязъл.
Бате Ларс ми събра очите още с ‘Танцьорка в Мрака’, друг култов филм, за който мога да напиша почти повече, обаче се изморих и отивам да ям.
8 Comments so far
Leave a comment
Намерих стихчето в тетрадката на една приятелка много отдавна. Мисля, че го беше преписала от списание ‘Родна Реч’. Под него пишеше С.Илевска 11кл. ГПЗЕ ‘89г.
Comment by navigo 05.11.06 @ 7:57Значи е Севдалина Илевска, а вече - Илевска-Войнова. Но почти нищо нейно не намирам из мрежата. Споделете ако има, моля.
Comment by Алекс 05.11.06 @ 8:21Тя е да:)
Даде ми устно разрешение да постна нейни стихове в блога, но това ще стане утре, че днес вече постнах Джон Дън, а човек трябва да знае кога да спре:)
Моля ви, не ми казвайте че всичко е относително - това не е истина! Кажете ми под какъв ъгъл е добро и по дкакво осветление измъчването на малко дете? Има абсолюти и за мен Догвил беше немалък урок - ако Бог(който не е привърженик на това че няма добро и зло) ни гледаше по начина по който ние гледаме на останалите около нас - трябваше да направи като Грейс! И не, тези хора не са релативистично добри - те са и добри и лоши. Ако всичко е относително според вас защо спазваме правила и защо в самата природа има правила наречени физични закони? Моля ви не проповядвайте реалитивизъм - това води към разруха! Благодаря за вниманието:)
Comment by gyrga 05.23.06 @ 23:03Надявам се да не звучим проповеднически 
Всичко си остава само мнение.
А за физическите закони, те са оборени още през миналия век. Появиха се понятия като антифизика, втора математика (Поанкаре), закон на Бел (една точка може да бъде на две места едновременно), липса на причинно-следствени връзки при фотоните и други елементарни частици (появяват се и изчезват без видима причина) . . .
Физики много, но ние сме първолаци и засега сме взели само нютъновата.
Относно доброто и злото - тя и водата може да се разглежда като водород и кислород, но по отделно малко трудно се пият.
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
‘Само още една крачка нататък
и разбираш, че си се лъгал.
Човекът е като малко стъкълце на земята –
блести под точно определен ъгъл.’
Знаеш ли от кого е това стихче? Аз съм 99% сигурна, но искам да се уверя:)
Comment by hazel 05.11.06 @ 7:27