Време е да материализирам любовта си към Борис Виан, който винаги успява да ме разсмее, провокира и размисли (чудна комбинация). Живял е със змейски размах и хъс, който импонира на моя. Мечтая си за повече от неговия вид.
Майора се подвизава в сборника ‘Човекът-Вълк’, като така и не успява да се добере до главна роля. На едно място дори блъска героя от моста от яд, че не участва в разказа. Това тук е колаж от няколко типични за Майора изречения (две-три от които съм краднал буквално).
Майора
На поета, инженера, музиканта, изобретателя, писателя, филогина Борис Виан.
Майора беше бесен. Просто отсъстваше в текста. Нямаше да може да изнасили замечтана романтичка или да плювне жлъчна застройка в нечия високопарна супа. Стъкленото му око блестеше злобно. Два часа обикаляше около кориците и нищо, никаква дупка.
‘Копелето’, мърмореше Майора, крачейки нервно наум, защото краката му бяха заети да рита една кофа, ‘ще ми се прави на различен’. ‘Скапан многознайко, все ще ми падне някога, ако не се кача преди това при него’. Замахна с глава и зашлеви един ръб, от което тя се поду, поду се още и се пукна, без това да смути Майора, който беше герой на сюрреалист-абсурдист.
Реактивната му злоба възстанови накърнената форма. Извади окото си, плю и го лъсна до гневен блясък. Буйстваше по-скоро от принципни съображения, винаги намираше вратичка. Все пак в този имаше някакъв непукизъм, квази хармония, които държаха Майора отвън. Графоманчето явно си вярваше. А с вярата нещата добиват плътност.
‘Ще му дам да разбере’, изхрачи Майора и се замисли точно какво. Ядно-стъкленият поглед осветяваше наоколо, беше се свечерило. Риташе и псуваше, и не можеше да повярва, че книгата не поддава. Накрая сведе победено глава, за да мине под един клон и да смени ракурса. Спомни си онзи път, когато нахлу в лекарския кабинет, отряза гърдата на пациентка, чието зърно беше щръкнало в категоричен пристъп на тумор, после отряза и ръката на мъжа й, за да не получат сексуална несъвместимост. При спомена Майора се изхили дивашки в ре диез, и то фалшиво, което очевидно доказваше жалкото му дарование. Съзря бутилка евтино червено вино в джоба си и като глътна на един дъх хладката помия, утаена на дъното, се почувства по-добре. Със следващия се уригна. ‘Всичко ще бъде наред, т.е. ще го съсипя’, помисли Майора и продължи да вилнее.
Виан има разнообразно творчество - от самоцелни книжлета до убийствени импресии. Пяната на дните и Сърца за изтръгване са произведения на изкуството. Много ме грабнаха още сборникът с разкази ’Човекът-Вълк’, Есен в Пекин, Червената трева (по-абстрактна от останалите). Имам още няколко неща вкъщи. Ще драсна като добия впечатления. Ето линк към поезията му:
3 Comments so far
Leave a comment
Аз, само съм чувала за него, не съм го чела. Бих искала да попитам кои негови книги/разкази, и изобщо за съвет . От къде да започна - въпросът ми се отнася до цялостното му творчество 
Виан…………………………хорааааааа, ей хорааааааааааааааааа.разплаках се.мамка му и живот-отивам за мъртви риби………….а после може да се освежа с кафка или камю……
Comment by pepi 02.07.07 @ 14:43Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
леле, колко обичам Виан. благодаря ти
Comment by Mediterraneo 04.20.06 @ 18:38