Le Боза

Навън вали и аз съм побъркан от радост. Защо ли? Защото не чета за дъжда, не го гледам по телевизията, а го преживявам. Кисна в тази селска къща на двеста километра от града. Кисна най-буквално и с най-голям кеф. Не е спирало да вали от шест дни. Дори охлювите взеха да мрънкат. Охлювът е естет, има чувство за мярка. Аз обаче имам да наваксвам. Твърде дълго бях в града. Тук сценарият е толкова различен, че и аз не знам какво. Едно гадже ме попита ‘е к’во ще правиш две седмици на село?’ Какво да й обяснявам. Запуших й устата.
Имах нужда от тази самота, от този дъжд, от пространството. Тук си пуснах мислите да щъкат, тук е достатъчно широко. Цвърча щастливо като пържено яйце. Ей така, от няма нищо. Това в града трудно се прави. Там кефът се нуждае от причини. И причините си имат готин задник, но интелектуалните перверзии писват като виното. Понякога от една гола вода по-добро няма.Наваксах с книгите. Книгата прилича на жената, ако не я уважаваш (редовно), вкисва като боза. А от книга до боза има разлика, вервай ми. И от боза до боза има разлика. Има боза с вкус на чорапи, но не и чорапи с вкус на боза. Ходи обяснявай. Има малка, голяма, разлята боза, разлята където трябва и където не трябва. За юнаците двойна боза, за балъците - двойна празна. Въобще, какво общо има бозата с тая работа (не я бъркайте с оная работа, стига мръсотии).
Мда, наваксах с книгите и ги пуснах да пасат по баира. Моят баир нещо се беше поизгладил, но книгите му опасоха гладкото. По този повод пуснах хвърчило. Пускали ли сте хвърчило в порой? Не е лесно, трябва да го пуснете поне от третия етаж. Тук обаче трети етаж имат само някои дървета и ми се наложи да ги поухажвам сериозно, преди да мога да им се кача на главата.
На село шега няма, хапнеш парче хляб и останка от кренвирш (щото магазинът е в съседното село) и си духовно сит. Толкова ми е вкусно, че ми се пее. А не се пее лесно с пълна уста. Аз с празна не мога, камо ли с пълна. Та исках да кажа, че всичко е свързано. Пуснах хвърчилото и то каза ‘пльок’. Спогледахме се с дървото, чуло ли се е хвърчило да говори. Хвърчилото в главата ми също каза ‘пльок’ с известна ирония (въпреки че за пръв път я чувах) и полетя накъдето му видят очите. Не хвърчило, а глас божи, ще каже някой. Но няма да съм аз, защото ми е пределно ясна тази работа. Ясна като бял ден, въпреки че такъв не съм виждал от седмица.
Всичко тръгна от проклетия град. После се качи на рейса за Троян и оттам за към село. Но не ме разбирай буквално, въпреки че аз точно така говоря. Просто в града си подтисках идеите. Все ме разсейваха разни жени, приятели по маса, под маса и т.н.т.м. Набъбнаха идеите и умственото ми черво се задръсти. Затова сега кисна тук и се радвам на каквото ми падне. Така е то след дълго стискане, светът изглежда розов. Идеите ми явно са се сплескали във форма на хвърчило и сега се пръснаха като хиляди мравки в сезона за чифтосване. Цял ден не спирам да пиша и пак не им смогвам.
Та като говорим за боза, ето каква е поантата. Прасе от боза не разбира. Боза от прасе също, но не в това е въпросът. Прасето не може да осмисли бозата, още по-малко да я артикулира и най-малко да й се наслади. Къде е проблемът, ще кажете. Ами прасето е бозайник. А какво се оказва накрая, хабер си няма то от собствената си природа. Дай му на него да се нагруха с прасичина, да се сгуши в топлите си екскременти, ей ти щастието. Като в песента: ‘Стая с баня и биде, радвай се и пей сърце’. Какъв е смисълът от всичко това, питам аз. Това ли е величието на бозайника, толкова ли е изпаднал от своето предопределение? Ами че щом от боза не разбира, как ще достигне звездите? Несериозна работа е това. И за всичко е виновна телевизията. По телевизията нещата се гледат. Стига ти да кажеш: ‘те, видех я бозата’ и се чувстваш доволен, без да си я опитал. Заля ни телевизията с образи, които толкова бързо се сменят, че нямаме време да се сетим за вкуса на видяното. Даже вече забравихме думата ‘вкус’. Пробутват ни вкисната боза, но кой да направи разликата. Инфлация на образите, беше казал някой, инфлация на ценностите. Голяма свинщина настана. Че дори и свинщина не е, защото прасето си има достойство и се поти подкожно. Не знам как да го нарека, все ще обидя някое животно. Перверзия, ето какво е. Древните гърци са определили човека като перверзно животно. Имали са право.
Затова сега му се радвам така на дъжда и на това гъбясало село. Затова се спасих от града с всичките му бидета. Едно биде пролет не прави.
Седя тук и се въздържам от всякакви действия. Насмуквам се със свят, за да си припомня вкуса на нещата, и да не се чудя толкова, че хвърчило говори.
Някои ще кажат, че този текст е пълна боза. И в незнанието си ще са прави. Автентична боза е това. За ценители.