За много от нас удоволствията на детството включваха да си гризем ноктите и да си бъркаме в носа. Аз лично се екзалтирах от киселите физиономии на роднините и патетичните им опити да ме убедят в неестетичността на тези действия. Светът е пълен с разплути, мазни, обезсърчени, обезличени и рутинно живеещи хора, те взели за едни нокти да се заяждат.
Все още се намират достойни и силни хора, които отстояват детските си идеали и продължават да ги практикуват. Моят синузитно запушен нос, например, ме провокира да го чопля сравнително често. Все пак го правя скришом, явно колективното съзнание е по-силно от индивидуалните ми ценности. Напоследък заниманията с йога доведоха до иновации и повишаване качеството на любимото човъркане. Шмъркането на солена вода прочиства секретите и подобрява състоянието на ноздрите (за разлика от кокаина), което улеснява ровичкането. Намазването на пръста със зехтин пък придобива фундаментално значение за ценителите на детайла и качеството на проникване. Дори има здравословен ефект.
Всичко това ми вдъхна нови сили за борба срещу масовите ценности, унификацията, глобализацията и класациите топ 100 (кой ще ми казва кое за мен е топ 100). Та мисля да не крия повече своята малка любов, дори ще почна да си бъркам и в ушите.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>