Видях се със Сев, която се оказа както си я представях. Някои хора усещам толкова силно, че няма нужда да ги виждам. Винаги ми е вдъхновяващо да срещна момиче, което е красиво отвън и отвътре. Дано успее да се съхрани такава в следвашите няколко апокалиптични години на тази възраст. После е лесно. Ярко изразената индивидуалност е рядка птица, а когато съдържа чувствителност, въображение, интелект и богата душевност, става рядко красива птица. От онези, които най-обичат да ги стрелят. Обществото не толелира различността, както казармата - собственото мнение. За последните години се нагледах на толкова душевна смърт, че в един момент планирах да се депресирам. После размислих, всичко това е закономерно, не на всеки е писано да блести. Или казано по-красиво, всеки ще блесне, ако не в този живот, в следващия.
Обещах да я черпя с едно бонзай разказче. За нея и другите светещи . .
Лили
Лили беше открила как да пътува във времето. Сега се връщаше в детството чрез аромата на прясно опечения хляб. Затворила очи, вдъхваше и летеше, все по-назад, към градината на своето утро, където уханието на хляба се смесваше с миризмите на двора и шарената сянка.
Там тя отново проследи пътя на мравките, видя се да дълбае по дървото ‘Обичам те, дърво’, да се рисува по тревата с тяло.
Погледна за последно и се промуши обратно през топлия мирис.
Вкусно пътуване, помисли си. Сложи парче сирене върху димящия крайшник и хрус . . хрус . . хрус . . се сля с устата си.
Между другото, Сев, открих до нас ресторант Mediterraneo. Не знаех, че има такъв, кръстен на теб. Трябва да отидем :)
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>