Това го написах преди много години, беше като видение от бъдещето. Дотук всичко се сбъдна.
Един Живот
Пораствам бавно. Винаги съм вярвал, че децата на еволюцията остават по-дълго в отделните й етапи. Затова не бързам да порастна. Наслаждавам се на детството, смея се и играя повече. Така запазвам тази способност завинаги.
Като юноша се радвам на кльощавото си тяло, на неизградената си същност, въпреки подценяването от околните. Дълго търся индивидуалност, дълго трупам, затова намереното е изключително. Когато човек се гради толкова дълго, сякаш никога не спира.
Като млад мъж нося детето и юношата в себе си. Подминавам материални амбиции и себедоказването, наслаждавайки се на младостта, на отворения си ум. Загърбвам чуждите мнения, следвам сърцето си, а то тупти страстно и жадно за знание. Пътувам, наблюдавам, споделям чужди трапези и мечти, опитвам екзотични ястия, идеи, чувства. Впускам се в новото без да се замислям. Добавям нови цветове към дъгата си, докато не получа сияние.
От възрастния мъж взимам сериозната отдаденост. Посвещавам се на каузи и дела. Отговорен и решителен съм. Оставям след себе си . . дърво, хора, мисли.
Чувствам се многоизмерно жив. Детето, юношата и мъжът бягат през щастието заедно. Старостта не може да ме настигне. Но все пак аз я допускам до себе си. Тя също е своеобразно пълна с извори. Да остарееш красиво. В това има такава естетика.
Запазвам силата си, но я пренасочвам. Най-после съм напълно свой. Изпълнил дълг към себе си и обществото, мога да живея отвъд илюзиите на човечеството.
Отдавам се на простичко общуване с вселената. Превръщам се в хармонията. Тишината ме опива. Но не забравям да лудувам, по един нов начин. Детето е все толкова живо. Аз съм комбинация от всичко, мнoгoетажна къща.
И като юноша бях малко старец. Животът е твърде разнообразен, за да се задоволя с еднопластовост.
Сега, изсмукал до капка костния мозък на ролите, след всички действия на тази пиеса, мога да се посмея и да тръгна . . .
Светлината ме обема. Разтварям се. Танцувам. Аз съм светът.
1 Comment so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Прочетох. Най-после. Докато лежах и гледах как системата ме полива като полуувехнало цвете си мислех… или мечтаех… или си предспомнях как щях да чета. Когато капката беше бърза, четях страстно фентъзи. Когато беше бавна, четях умозрителна приложна психология. Сега прочетох теб. Чакам и да те чуя. И да те видя. И да те помириша - нали идва пролет и на цветята ви е време да цъфтите. :))) Доскоро!
Comment by lucienne 02.16.06 @ 14:06