‘Когато си дух, можеш да си всякакъв размер.’
Тъмно е. Тихо. Но само наоколо. В мен нещо ходи на ръце и пее. Какво да го правя, не му пука, че ми се спи. Сърбят го краката за празници, сърби го гласът. Така крещи, прозорецът се изпоти от притеснение. Голям джангър. Пиша. Пиша, за да му дам пространства. Нека лети, нека залита. Такъв ентусиазъм е заразителен. Сипвам си сто три глътки водка. Абсолютно. Наздраве на всички подскачащи.
Взимам ножа и замерям тишината. Няма срам да мълчи. Дори котката танцува с една салфетка. Стана на нищо. Бенг-бенг.
Нещо се раздвижва наоколо. Събудил съм съседите от съседните измерения. Носят си музика. Някакъв бийт ала Big Bang. Леле, претъпка се с крясъци. Навсякъде около мен се носят тези. Пълен секс. Ноктюрсюрреализъм. Краката ми са обладани. Танцуват сами. Гледам се отстрани и се смея. Празен контрол. Остава ми да препусна след тях. Да се изгубя. За да открия друго. Малко страшно е. Но ето ме, гол съм и тичам. Лелеееееее. Изгубих си тялото. Как сега ще си пусна брада? Пусни ми ти.
Когато си дух, можеш да си всякакъв размер’. А размерът има значение. И значението има размер.
Виждам си гъза. Виждам каквото си поискам. Това ли е реалността? Пръхкав хаос за снежни топки. Ето какво било нужно на бога. Бийт за сътворение. Как да назова този вихър? Емоция? Думите са твърде тесни. ‘В началото бе словото’, а в него крясъкът, безумното желание да бъде, да го има. Ей го на. Аз също част от това високоградусово всичко. Гмуркам се в него, разплискан, с обръснати мигли. Ела и ти. ‘Не чукай, чукам.’ Забравих си морала на терасата.
Каква нощ, на пияно, с тромпет и тръпчив силует. Ще изкъртя стените с ей този чук за месо. Ще подпаля книгите и истината им ще литне. Лети, за да летя в теб. Няма вече свят и хоризонти. Аз съм светът.
Свърших.
Живей наситено
без да се питаш
в обувките крака ли са
или копита.
Обръщай масите, ако са пълни,
а после надвиквай стомаха си с гърло.
Единият празен, другото пълно,
само така отвъд тях ще се скиташ.
Отвъд циферблата на онзи измамник,
отвъд новините, на сульо брътвежите.
По задника майка си със засилка да ритнеш . .
Ей тази засилка е там в планините.
Върви и зад теб нека нищо да няма.
Шамарът хранител отгоре ти бди.
Духът ти на всички посоки да бяга.
Безсрамен и гол. Нека тялото спи.
Живей . .
със зъби, с режещ глад.
Настръхнал стискай онова Наситено.
И го живей.
3 Comments so far
Leave a comment
Много готино!Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Прекрасно. Странно, хаотично и прекрасно.
Comment by Morwen 02.05.06 @ 8:59