Колко голяма може да бъде разликата между една дума, казана от различни уста, или една картина в два различни погледа . . .
Онзи ден бях фатално облъчен с вдъхновение на поредния концерт около юбилея на Моцарт. Всички в оркестъра бяха млади хора. Седях и гледах захласнат как от тях струи ентусиазъм, емоция.
Същите произведения, изсвирени от апатичните трупове на някои от другите оркестри не са същите. Често мислих по този повод напоследък. Гледах как потънали в рутина музиканти дърпат струни и размахват лъкове, взирах се в двойните им гуши, шкембета и празни погледи, и сакралния ми възторг от музиката се свиваше като пишка през зимата.
Вчера отново срещнах (и поговорих, кеф) сияещия Теодоси Спасов на концерта в БНР. Подсети ме, че щастливият човек няма възраст. Не времето състарява хората, а липсата на мечти, търсене, творчество . . Няма по-голяма бръчка от грижите.
Нищо няма никакъв смисъл,
ако не променя мисленето ни
и нас самите.
Ричард Бах, докато се прави на чайка
‘Промяната е основа на еволюцията’ пише в един учебник по семиотика на биологията. Обаче да се променяш днес не е модерно, на фона на целокупния стремеж към сигурност и удобства.
Опитът на историята учи,
че човек рядко се поучава
от опита на историята.
Хегел
Обаче аз всъщност не съм тъжен. Концертът ме възпъхна от щастие. Чуждата глупост спря да ме касае и си спомних думите на Оскар Уайлд ‘Всеки сам трябва да спасява душата си.’
В крайна сметка Еволюцията е нещо лично.
2 Comments so far
Leave a comment
Иначе казано.
Тъжното е, че хората сами избират този път. Вече години ги гледам как го правят.
Свободата носи отговорност.
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Мисля, че човек се състарява от липсата на избор (което звучи малко нелогично, защото и малките деца нямат право на избор). Човек се състарява, когато животът му стане един прав (или криволичещ, все едно) път и той няма накъде другаде да върви, няма защо да търси странични пътеки. Единствено по онзи утъпкания и посочен му с пръст път, може да оцелее. Подтискащо е.
Comment by Morwen 02.03.06 @ 14:42