Не е точно така, поне аз обикновено чета и миналите, но коментирам само текущите. Защото… понякога в първите не е писал същия човек като в последните, колкото и глупаво да звучи. И не знам на кого всъщност пиша.

Мда, звучи логично, но не е само заради коментарите, принципно много малко от четящите въобще коментират. Дедукцията ми се базира на разговори и наблюдения, дори върху себе си. Всъщност този пост е глупав, какъвто съм бил и аз в момента на писане.

(-не си познала, гадино-)

Още по-тъпото е, че и с коментарите е така.

(Този напрамер трябваше да започне с изсекване и да завърши с омазване на изповръщаното върху всичко наоколо, ама нямам сили. Виж ми пунктуацията само.)

Затова, Иване, имам следното предложение: ти няма да пишеш повече в блога си, а ние няма да коментираме ненаписаното, пишейки.

…докато не засветим, в главите си…

К:)

Всъщност коментарите не са толкова важни, мислех си, че чрез тях мога да намеря малко градивна критика, но това си е чисто прехвърляне на отговорностите. Много добре си познавам недостатъците - в писането и характера, трябва да се концентрирам в шлайфането.
А и слава богу имам достатъчно чудесни хора наоколо, с които да обменям дух и думи. Мерсим ви, ей

Ама сериозно звуча понякога, а?

К:D