Днес 72 ми затвори вратите под миглите. Поразтичах се и го хванах на другата спирка. Това ме върна към доброто старо училищно време, когато гоненето на рейсове ми беше хоби. Слизах на едната спирка и се качвах на следващата. Мисля тези дни да отида на стадиона и да се пробвам на десет километра, за да видя колко точно съм загубил от формата си през последните месеци на постоперационна атрофия. Тъжно ми е, че повечето набори се превърнаха в чичковци, изпожениха се, захванаха кариери. Няма вече с кого да играя баскет или футбол по три часа на ден. Или да се спускаме с байковете от Витоша. Навремето дори нощем си правехме спортни авантюри. Някой свирне и айде всички в залата на минно-геоложкия, където влизахме десантно през прозореца. Няма го вече този ентусиазъм наоколо. А как ми липсва само.
4 Comments so far
Leave a comment
Звучи ми като нещо достаъчно хубаво за да липсва наистина… И все пак това за автобуса - кажи ми, че поне минаваш по пряк път между спирките, иначе ми се вижда нечовешко.:)
Comment by Morwen 02.01.06 @ 18:21Е, тя спирката е на няма 100 метра. На такова разстояние и през две мога да го хвана. Обаче тези работи ги правех без да се задъхам на 15. Сега ще хвана рейса, само за да трябва шофьорът да ми прави изкуствено дишане. Мда.
Хубавото е, че бързо връщам форма. Мисля точно това да направя.
А за романите на Уортън . . не случайно той ми е любим. Откривам се почти във всяка книга. А една дори е написал специално за мен.
Comment by navigo 02.02.06 @ 6:27Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Странно - преди да надникна тук се сетих за Гордост и Стюре, който обичаше да тича…
Comment by Mediterraneo 02.01.06 @ 17:38