С Калин се заформи един диалог, който заслужава място тук. Ето какво ми писа той по онзи пост за красотата:
Моят личен проблем с красотата (малиии, к’ви проблеми имам, не’й истина…) е, че тя сякаш се оказва оная даденост - когато е даденост, а не постижение с пот и кръв - с отговорността за която хората се справят най-зле.
(Нали знаеш - няма даденост без ответна отговорност. Мамка му и Космос.
Простичко казано: цял легион народ познаваме, и аз, пък и ти, Наве, сигурен съм, които, родени красиви, са оставили другото си неразвито - най-вече понеже околните са ги харесвали премного, понякога без да им оставят въздух за развитие надругаде въобще.
(Представяте ли си какво му е на клетия Орландо Блум?
А като спрете да се хилите подигравателно, представихте ли си?)
Казах “сякаш” по-горе, понеже също толкова грандизоно може да се издъним и заради дарените ни ум, сила, чувствителност, артистичност (познайте аз в кои две категории съм се)… но там обикновено си личи по-малко…
Не съм много сигурен, всъщност. Навярно е същото; просто аз самият си спомням прекалено много ситуации, в които хора са се смачквали, понеже не им достигат чип нос - един брой; гърди - по-големи/по-малки - по възможност два броя . .
( . . . тук отрязах едно лирическо отплесване на К . . . )
Забелязвал ли си колко красив става един човек - включително и физически - когато те пусне да надзърнеш в душата муй?
А за да стигнеш дотам, колко усилие трябва…
Е, това вместо отговор на “Защо Калин се храни със споделености?”
На такъв чудесен коментар няма как да не отговоря. Ето и моят откос:
Баш така е, бачо Клине. Аз имах щастието да отрасна като мнооо грозно хлапе (тва щот бях нещастен поради родителско малтретиране), даже бях кривоглед (тебе гледа, мене вижда), та не можах да стана жертва на прекалено внимание и самомнение. Грозните хора развиват качества, все ми повтаряше майка ми (нали ми е майка, какво друго да каже), и като развих квот можах, установих, че и външността е въпрос на развиване. Развих я аз, разместих й чарколяците и я завих обратно. Какво стана изведнъж, направо ме цаниха за модел в една модна агенция, а пък момите взеха да ми налитат като мухи на лайно. Съвсем сериозно тая работа, дойде ми като културен шок и когнитивен дисонанс (две в едно без фелацио). Оттогава си нося красотата само на важни срещи.
Както казваш, бай, всяка даденост носи отговорност, а пък липсата на такава носи wonderbra. Струва ми се, че сме прецакани априори, красивите стават лигльовци, грозните - мухльовци, смазани от комплекси (бях там за известно време). Жалка работа са и двете. Пропилян матрял. Но усети ли се човек (преди 65), може да хване лопатата и да изрине гюбрето до възтановяване на изконния блясък. Отнема си време (установих на свой гъз), но по-добре късно, отколкото по-късно.
Постигането на онази вътрешна красота, която кара човека да свети, наистина е въпрос на ежедневни усилия, самонаблюдение, автоманипулация. Хамалска работа си е това. За цяла бригада. Едно обаче е същественото, и най-красивото. Цялостната красота е възможна. Как да не съм щастлив и случващ при наличието на тази фраза.
Както вече съм казвал – грозни хора няма, само грозни себеусещания, мързел и мноооого безверие. Имаше един страхотен филм навремето - ‘С Отличие’ (With Honors), гледал съм го над десет пъти точно заради това послание. А и покрай него се влюбих в Уолт Уитман.
2 Comments so far
Leave a comment
Да ти кажа, брат, писането, дори най-доброто, си е чиста чикия. Ако всеки, който пише добре, беше вълшебен и красив човек, щяхме да живеем на друга планета. Обаче кур, живеем в свят на чикиджии.
Единственото ми е оправдание е, че, както казваш, всичко е докрай почувствано.
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Найш ли к’ъв ти е проблемът, Бае? (С липсата на коментари, де. За другите знам, че знайш. :P)
Проблемът е, че си казал всичко, което бих се сетил аз. И си го казал хубаво и пълно, и поЧувствано. И сега седя и се усмихвам, в почивките, в които не се смея, де.
Засрами се, бе, човек. Оставяй по някоя дупка - да има и ние къде да се вместим, диалог да става.
(Сам виждаш - такъв един коментар никакъв коментар не е, моля бройката горе да се намали с едно.)
…Между другото, да съм ти разправял мойте Въображаеми защо са толкоз дупкави?
(Хехе. Не съм чак такъв ти фен, че да не се сетя как да обърна внимание и на себе си. Хихи.)
П.П. Специални поздрави и на майчето - особено ако е успяла и да ти покаже каквото ти е казала. Тя и моята ми ги говори разни… някой ден дори ще се науча как да я слушам без яд.
Comment by Калин 01.29.06 @ 5:03