Вървели си три мравки. Първата казала: зад мен има две мравки. Втората: пред мен има една мравка и зад мен има една мравка. А третата: пред мен има две мравки и зад мен има две мравки. Защо така казала третата???
Защото е мравка лъжец.
На 2873 път разбрах, че и аз съм мравка лъжец. Преди това всеки път тъкмо да си го помисля и го забравях. Сега, обаче, след като излъгах, че китайският концерт ще е утре, пак забравих да го регистрирам. Но взех, че си прочетох блога и истината блесна като сандвич с шунка и домат (леле колко съм гладен).
На всички измамени искам да кажа, че концертът днес беше страхотен. Имаше уникална свирня на китайска лютня (пупа), едно сопрано пя на китайски, симфоничният оркестър изсвири някакъв китайски джаз, който мина за класически концерт (за китайци и оркестър). Почти седях в скута на сопраното, най-малкото й виждах сливиците от втория ред. Как да не се радва човек на такива емоции. Не знам дали от това ви става по-добре (след моята лъжа), но на мен да. Ужасно, нали. Ще взема да напиша донос срещу себе си.
Вечерта се довършихме в Backstage, където ни връхлетяха унилукумните ритми на Теодоси Спасов, в комплект със самия него. Усещането е твърде необятно, за да го обиждам с два-три реда. Ще напиша цял пост само за него. Иначе там се настръхнах щастливо на Калин, Жасмина и Гената (който не беше с Чибурашка). С него си сърбахме бирата цяла вечер и то без да сме си я дробили (След Н-тата и двамата установихме, че той всъщност е Чибурашка, а не Гената). Бачето ме черпи един Джак с кола, като в добрите стари вегаски нощи. Аз пък го черпих една двойна празна. Кво да правиш, стават и такива неща. По-важното е, че вкъщи няма нищо за ядене. Така е, защото е вредно да се яде късно вечер. Остава ми само да си смуча палеца.
В петко от седем и пол пак съм на Теодоси, в първо студио на БНР. Вход свободен, до доказване на противното. Ще честваме дружно бай Волфганг Ама Деус. Както казваха по соц време, ако беше жив днес, щеше да е на двеста и петдесет години.
Еми това е то. Ако не е това, ще е друго. Демек каквото дойде. Ям ги всякакви. Или както пеят Инкюбъс:
“Whatever tomorrow brings,
I’ll be there with open arms and open eyes.”
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>