Публикувано в: есета/разкази и безподобни
Има три начина да спечелиш един човек:
Като го изненадваш, винаги си на крачка пред него, непредвидим и впечатляващ.
Като го накараш да се смее, принизиш страховете му, подиграеш идолите му, докато не се почувства лек като безгрижие.
Като докоснеш и стоплиш сърцето му, нахраниш вярата му с искреност и възкресиш идеалите му с чистотата на своите.
Казват, че първите два са пътека към третия.
Защото можеш да спечелиш само изгубения. И то с единствената цел да пробудиш духа му. Будният няма нужда от стимули. Той сам се подарява ежедневно на света.
Но това са само слухове.
9 Коментари so far
Leave a comment
Бае, все повече се убеждавам, че не само блогът ти ме мрази, ами и стопанинът му.
Ми бива ли така?! Хем съм си обещал да уча (и уча… и уча…) - такова де, да доредактирам “Еднорога” преди устния си върху нея (мммм…. :D), хем не мога да не надзърна при Бая, и там - к’во? Чудно хубаво, к’во! Толко хубаво, че ако не се изкоментаря отгоре му (отдоле му — отвсъде му), ще вземе да литне от хубавост и ние, полубудните, полузагубените, пак ще си останем с, как беше, палец в устата, пак самички в тоя мизерен свят, от който ми се доревава от дъжд на вятър на студ на мизерия…
Не се бъзикам. При все тавтологиите.
Прегръщам те - по мъжки, по женски, по пичовски… ибааа те (както казал един приятел японец), пак тръгнаха слуховете
- ама ти няма да ме сгрешиш.
…Нали няма, Иване? Понеже…
*и тука вече си прехапвам устната*
…много ще ми дойде…
…а тогава не знам къде да отида…
Коментар от Калин 01.26.06 @ 2:35Как да те сгреша, бре Калине, ти по всички обществени стандарти си вече сгрешен. Умен си, с чувство за идентичност, имаш съвест, живееш активно (и то не искейпистки чрез някаква професия), не си трайкаш както останалите, на всичкото отгоре проявяваш емпатия и алтруизъм. Че ти просто не си модерен, бе, ти си дълбоко сгрешен анахронизъм.
На всичкото отгоре си и щастлив, което никой няма да ти прости. Може ли така да се цепиш от народа. Това не е патриотично. Къде ти е солидарността, чувството за дълг.
И още много в този духа на онзи . .
Впрочем, Бае, пращам ти един Човек насам… да чете и да презарежда, както се нуждаем всички от време на време. Може даже и да ти пише (ех… де тоя късмет, да разбирахме, че са ни прочели, по топлите вълни нощем например… :), но даже и да не: знай, че и други си будят огньовете от тебесподеленото.
Така ами! Няма хък-мъ
к!
И за анахронизма: А случайно да си ме усетил от кое време съм, та да знам накъде да бягам, като ми стане не-у-мест-но?
(Гледай, гледай тука.)
Коментар от Калин 01.29.06 @ 4:49Да, наистина, както каза Калин в една тема по-горе, такива писания някак са твърде пълни за да оставят място за коментар. Но просто искам да кажа, че това е много вярно, много красиво и… просто е много:)… макар да е малко тъжно.
Коментар от Morwen 01.29.06 @ 20:38Калинка, за времето ме питаш значи. Ами времето е точно 2.58 след полунощ. Не бе, обърках се, ти не за това време питаш. Нощта ще бъде слънчева и ясна . . И това време не е. Ми не ми идва, да го е. Хапчета пих и пак не ми идва. Половин час се пъна да се сетя от кое време си и нищо не излиза, освен хемороиди (ще ми плащаш свещичките, ей).
Бе ти си от безвремието, бе. Кво ме баламосваш с някакви времена. Твоето единствено време е времето да обичаш. Иначе какво са за теб 60 секунди - същото като 60 еона. Няма време. Времето изтече по канала на щастието. А щастието е безвремие.
Иначе за коментарите. В случай на липса на думи, прелагам следния текст:
Прочетох. (инициал).
Хора, коментарите са важни. Иначе оставам с чувството, че си говоря сам. Което всъщност правя.
Вашият коментар
Новите редове и параграфите ще бъдат вмъкнати автоматично, вашият e-mail адрес няма да бъде показван, разрешени са следните HTML тагове:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>
не мога да се въздържа да не изкоментирам постинга ти: Страхотен е. Браво!
Коментар от nedman 01.25.06 @ 14:46