3.14
Има три начина да спечелиш един човек:
Като го изненадваш, винаги си на крачка пред него, непредвидим и впечатляващ.
Като го накараш да се смее, принизиш страховете му, подиграеш идолите му, докато не се почувства лек като безгрижие.
Като докоснеш и стоплиш сърцето му, нахраниш вярата му с искреност и възкресиш идеалите му с чистотата на своите.
Казват, че първите два са пътека към третия.
Защото можеш да спечелиш само изгубения. И то с единствената цел да пробудиш духа му. Будният няма нужда от стимули. Той сам се подарява ежедневно на света.
Но това са само слухове.
navigo
не мога да се въздържа да не изкоментирам постинга ти: Страхотен е. Браво!
Бае, все повече се убеждавам, че не само блогът ти ме мрази, ами и стопанинът му.
Ми бива ли така?! Хем съм си обещал да уча (и уча… и уча…) - такова де, да доредактирам “Еднорога” преди устния си върху нея (мммм…. :D), хем не мога да не надзърна при Бая, и там - к’во? Чудно хубаво, к’во! Толко хубаво, че ако не се изкоментаря отгоре му (отдоле му — отвсъде му), ще вземе да литне от хубавост и ние, полубудните, полузагубените, пак ще си останем с, как беше, палец в устата, пак самички в тоя мизерен свят, от който ми се доревава от дъжд на вятър на студ на мизерия…
Не се бъзикам. При все тавтологиите.
Прегръщам те - по мъжки, по женски, по пичовски… ибааа те (както казал един приятел японец), пак тръгнаха слуховете
- ама ти няма да ме сгрешиш.
…Нали няма, Иване? Понеже…
*и тука вече си прехапвам устната*
…много ще ми дойде…
…а тогава не знам къде да отида…
Как да те сгреша, бре Калине, ти по всички обществени стандарти си вече сгрешен. Умен си, с чувство за идентичност, имаш съвест, живееш активно (и то не искейпистки чрез някаква професия), не си трайкаш както останалите, на всичкото отгоре проявяваш емпатия и алтруизъм. Че ти просто не си модерен, бе, ти си дълбоко сгрешен анахронизъм.
На всичкото отгоре си и щастлив, което никой няма да ти прости. Може ли така да се цепиш от народа. Това не е патриотично. Къде ти е солидарността, чувството за дълг.
И още много в този духа на онзи . .
Впрочем, Бае, пращам ти един Човек насам… да чете и да презарежда, както се нуждаем всички от време на време. Може даже и да ти пише (ех… де тоя късмет, да разбирахме, че са ни прочели, по топлите вълни нощем например… :), но даже и да не: знай, че и други си будят огньовете от тебесподеленото.
Така ами! Няма хък-мъ
к!
И за анахронизма: А случайно да си ме усетил от кое време съм, та да знам накъде да бягам, като ми стане не-у-мест-но?
(Гледай, гледай тука.)
Да, наистина, както каза Калин в една тема по-горе, такива писания някак са твърде пълни за да оставят място за коментар. Но просто искам да кажа, че това е много вярно, много красиво и… просто е много:)… макар да е малко тъжно.
Калинка, за времето ме питаш значи. Ами времето е точно 2.58 след полунощ. Не бе, обърках се, ти не за това време питаш. Нощта ще бъде слънчева и ясна . . И това време не е. Ми не ми идва, да го е. Хапчета пих и пак не ми идва. Половин час се пъна да се сетя от кое време си и нищо не излиза, освен хемороиди (ще ми плащаш свещичките, ей).
Бе ти си от безвремието, бе. Кво ме баламосваш с някакви времена. Твоето единствено време е времето да обичаш. Иначе какво са за теб 60 секунди - същото като 60 еона. Няма време. Времето изтече по канала на щастието. А щастието е безвремие.
Иначе за коментарите. В случай на липса на думи, прелагам следния текст:
Прочетох. (инициал).
Хора, коментарите са важни. Иначе оставам с чувството, че си говоря сам. Което всъщност правя.
Иване, прочетох.
И сега хихикам от канала, че и от ефира дори…