Хо, я!

Моят личен проблем с красотата (малиии, к’ви проблеми имам, не’й истина…) е, че тя сякаш се оказва оная даденост - когато е даденост, а не постижение с пот и кръв - с отговорността за която хората се справят най-зле.

(Нали знаеш - няма даденост без ответна отговорност. Мамка му и Космос.)

Простичко казано: цял легион народ познаваме, и аз, пък и ти, Наве, сигурен съм, които, родени красиви, са оставили другото си неразвито - най-вече понеже околните са ги харесвали премного, понякога без да им оставят въздух за развитие надругаде въобще.

(Представяте ли си какво му е на клетия Орландо Блум?

А като спрете да се хилите подигравателно, представихте ли си?)

Казах “сякаш” по-горе, понеже също толкова грандизоно може да се издъним и заради дарените ни ум, сила, чувствителност, артистичност (познайте аз в кои две категории съм се)… но там обикновено си личи по-малко…

Не съм много сигурен, всъщност. Навярно е същото; просто аз самият си спомням прекалено много ситуации, в които хора са се смачквали, понеже не им достигат чип нос, един брой; гърди - по-големи/по-малки, по възможност два броя; вдлъбнато пъпче… (Леле-е-е! Първата ми любов цял месец ми разиграваше вариации на тема “вдлъбнато пъпче”, след като направих грешката да отговора на въпроса “Ти какви жени харесваш, чисто естетически, де”… Втората май я слъгах нещо. Човек се учи, докато е прост, знаете.)

А не - сега се сетих какво казах на втората. Направо като въпрос ще ти го споделя, Бае:

Забелязвал ли си колко красив става един човек - включително и физически - когато те пусне да надзърнеш в душата му/й?

А за да стигнеш дотам, колко усилие трябва…

Е, това вместо отговор на “Защо Калин се храни със споделености?”

Останалата мъдрост друг път, че утре рано ще ставаме, байно льо, България красива - и цяла - да пазим…

Хо!