Ще се върна към темата за красотата и репликата на разни приятелки, че си падам само по хубави жени. Женствеността и красотата за мен са естетически категории. Обичам да съзерцавам изящна женска шия, рамо, длани, устни (че дори и мъжки). Това ми отношение е асексуално и не почива на желание за консумация. Всяка форма излъчва индивидуалност и превръща тялото в книга. Красотата е метафора и докосва вътрешния ми стремеж към съвършенство. Тя често е проекция на качества като воля, постоянство и усет към хармоничното. Не мога да приема, че ‘какво като съм наднормен, мазен и с лош дъх, важното е, че съм умен’ (така каза един мой роднина). Интелектът е само парченце от пъзела на естетичното.
Красотата е гъвкаво понятие и не се осланя само на физиката. Добрата визия е като основа на многоетажна сграда. Някои си остават само с нея. Но пък без нея следва срутване.
Възхищавам се на хората, опитващи се да извадят максимума от себе си. Във всяко отношение. Човекът е многоизмерно същество и всеки пласт отразява останалите. Умът, духът, емоциите и тялото не подлежат на разделение.
Не мисля, че има грозни хора, само неподдържани и неуверени. Красотата е следствие от много шлифовка (отвън и отвътре). Тя е в усещането за удовлетворение, което ни носят личните усилия и грижата за себе си. Увереният човек е като перла в тълпата от инертни сиви камъчета. Такъв човек винаги е харесван, дори когато е нисък, грозен, но за сметка на това с лупи като Уди Алън. По-подходящ пример е Ал Пачино (в Адвокат на Дявола, уникум), пралеля ми (на 95) или един нисък, трътлест и плешив Джак Никълсън.
Още нещо. Красивите жени обикновено са уверени, а силната воля ми е афродизиак, признавам си. Ако трябва да го обясня поетично:
Бъди като Котка . .
Непредвидима
Игрива, безразлична
и ранима
Накарай ме да се напрягам
да те спечеля
А щом успея,
рязко ме одрасвай
Бъди коктейл
от козина и нокти
Ще те отпия
От изригващия
огън на желанието
ще си направим
Вакханалия
Въпреки че харесвам страстните хора, харесвам и тези, които могат да обичат ефирно, с душата си. Ето така:
Позволи усмивката ти да целуна
С мечтите ти нека потичам
Сънищата ти да досънувам
Мисълта ми
да те разсъблича
Дори с една дума да присъстваш в деня ми,
ще я разтегна,
ще те извая
Следващ чувството, с което ме даряваш,
ще те срещна в безкрая
Най-хубаво е, когато човек може да бъде майстор на флирта, хищник с дефлориращ поглед, но и нежен, обичлив, споделящ. Въобще, всякакъв. Вярвам, че във всеки от нас е заложено всичкото това разнообразие – една игрива възвишеност. Дори перверзийките могат да бъдат част от любовта. Или поне от едно красиво общуване.
Преди десетина години написах това стихче, не конкретно за някого, а като визия от бъдещето. Няколко пъти бях на косъм от него, но съдбата ми пращаше нова самота, за да постигна докрай себе си и да стана готов за пълното сливане:
Полет в Любовта
Аз съм удавникът,
Ти ще си сламката.
Аз ще съм хищникът,
Ти си примамката.
Аз съм поетът,
А ти ще си музата.
Аз ще съм просякът,
Ти ще си блузата –
Топла завивка, мечтана награда.
С теб ще прелитам над всяка преграда.
Аз ще съм споменът,
Ти ще си чувството.
Аз съм талантът,
А ти си изкуството.
Аз ще съм факелът,
Ти ще си пламъкът.
Аз ще съм хълмът,
А ти ще си замъкът.
Звездно единство
Аз толкова търсих.
Душата ми празна
Стоя досега.
Толкова бродих,
Дордето те зърнах,
Реална като сбъдната мечта.
То тепърва ще ми се случи
4 Comments so far
Leave a comment
Чи баш така е, бачо Клине. Но това е многодълга тема, която не заслужава да е в ‘коментари’.
Хо, я!
Comment by navigo 01.23.06 @ 23:51Стиховете бяха много красиви. Благодаря на поета!
Comment by itilien 01.27.06 @ 14:30боже, как пишеш, човече!! поройно изливаш думите, и до една са на място! като забити пирончета са! :о) евала. не мога да не се възхитя! и е вярно че не оставяш място за коментар - смили се над аудиторията!
всъщност - продължавай в този (твой-си-уникален) дух!
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
(Я да видим от компа на Таня дали ще го измамя, проклетника ти антиспамър…)
Моят личен проблем с красотата (малиии, к’ви проблеми имам, не’й истина…) е, че тя сякаш се оказва оная даденост - когато е даденост, а не постижение с пот и кръв - с отговорността за която хората се справят най-зле.
(Нали знаеш - няма даденост без ответна отговорност. Мамка му и Космос.)
Простичко казано: цял легион народ познаваме, и аз, пък и ти, Наве, сигурен съм, които, родени красиви, са оставили другото си неразвито - най-вече понеже околните са ги харесвали премного, понякога без да им оставят въздух за развитие надругаде въобще.
(Представяте ли си какво му е на клетия Орландо Блум?
А като спрете да се хилите подигравателно, представихте ли си?)
Казах “сякаш” по-горе, понеже също толкова грандизоно може да се издъним и заради дарените ни ум, сила, чувствителност, артистичност (познайте аз в кои две категории съм се)… но там обикновено си личи по-малко…
Не съм много сигурен, всъщност. Навярно е същото; просто аз самият си спомням прекалено много ситуации, в които хора са се смачквали, понеже не им достигат чип нос, един брой; гърди - по-големи/по-малки, по възможност два броя; вдлъбнато пъпче… (Леле-е-е! Първата ми любов цял месец ми разиграваше вариации на тема “вдлъбнато пъпче”, след като направих грешката да отговора на въпроса “Ти какви жени харесваш, чисто естетически, де”… Втората май я слъгах нещо. Човек се учи, докато е прост, знаете.)
А не - сега се сетих какво казах на втората. Направо като въпрос ще ти го споделя, Бае:
Забелязвал ли си колко красив става един човек - включително и физически - когато те пусне да надзърнеш в душата му/й?
А за да стигнеш дотам, колко усилие трябва…
Е, това вместо отговор на “Защо Калин се храни със споделености?”
Останалата мъдрост друг път, че утре рано ще ставаме, байно льо, България красива - и цяла - да пазим…
Хо!
Comment by Калин 01.23.06 @ 21:36