И аз като всички се усмихвам, защото Ники Баровски е извън затвора. Надявам се да мога скоро да го видя, за да попия онова, което е преживял през последната година. В моята радост няма патос, защото, да си призная, тайничко му завиждам за преживяното. Поглеждайки нещата от по-високо ми се струва, че известно време в затвора би могло да е от полза. Малко хора биха разбрали това и точно с тях ще споделя няколко мисли.
Думата ми е за онези исторически случаи на несправедливо пратени зад решетките хора (често за 10-20 години, като черния боксьор ‘Урагана’. Който не е, да гледа филма), за които това събитие е било катализатор за отприщване на вътрешна енергия и духовно съзряване. Извадило е най-доброто от тях, спасило ги е от обикновеността. Точно обикновеността е онова, което се случва на всеки, когато в живота отсъства усилието, предизвикано от проблемите. Затова вярвам, че съдбата праща големите трудности на своите любимци, убива старото им аз, за да могат да се родят отново по-мъдри и силни. Бях възхитен как Нео в “Матрицата” демонстрира този процес на вътрешна трансформация чрез абсолютното изпитание.
Човек най-добре опознава себе си, когато е сам, в тишината, когато щампата на общата реалност не го достига и той може да съгради своя лична вселена от ценности и идеали. Малко хора съзнават това, обикновено е нужно някакво сериозно сътресение, за да започнат да си задават екзистенциални въпроси, да се отърсят от общия сън и да потърсят себе си. В изпитанията има самота.
“Обществото е човекоядец, казва Робърт Пърсиг в “Лайла”, който се храни с индивидуалности”. То слага хората под общ знаменател, налага им стереотипно мислене, морал, условности. Няма как да има щастие, когато се живее чужд живот. А човекът е красив космос от възможности, дарби, различност. Всеки е неповторим. Разбрах това за себе си на седемнайсет, след един много здрав шамар. Оттогава уважавам шамарите.
Сега най-много ме е страх всичко да ми е наред, да ми е удобно и лесно. За щастие животът се грижи да не ме оставя да се отпусна, държи ме на нож.
Харесвам хората, които съзнателно търсят по-трудния път, преодоляват съпротивата на изконния страх от неизвестното и проблемното, на стремежа към сигурност. Надявам се Ники да приема нещата така. Доколкото разбрах, да. Направил си кавал самоделка и свирил на съкилийниците 
И други такива неща.
По повод един от последните шамари написах Голям Ташак (постнах го преди време), както и ето това:
Пумпал На Веси
Ти си толкова Весела . .
Хубав ден, хубав ден. Почти красив. Седя си в болничното легло и съзерцавам как хлебарките препускат по олющената стена. Същевременно практикувам умението да не мърдам, защото леглото закрещява почти без повод и изправя косите на пациентите през стая. На неговата възраст и аз ще съм така.
Обзема ме сюрреалистично усещане. Вечността в мен се смее, а на човекът му е тъжно. Как може най-добрите уролози в страната да обитават този последен етаж. Последен ти казвам. За тоалетната няма да споменавам нищо. Не за друго, а защото не помня, припаднах от гледката. Къде е балансът между това да си над нещата и в нещата. Ако никой не се ангажира с проблемите, обществото би се сринало. Странното е, че откакто разбрах за рака, станах по-социално активен. Нула на квадрат. И все пак, наистина звъннах в полицията по няколко повода и подадох едно оплакване в медиите. Кой ли си ме е представял.
Голям мехур с въздух . . пълен с малки мехури . . пълни с въздух ??
Сън, сън! . . кой звъни? . . обаждам се да ви напомня, че има опция сънят ви да бъде прекъснат преждевременно . . така че сънувайте съдържателно . .
Знам го аз това, но едно е да знаеш . .
Виждам една усмивка, кацнала на масата. Промъквам се към нея с поглед, скачам обладаващо и пуф . . става на прах. Оказва се отдавна мъртва, залепнала за мазно петно постно зеле. Тази комбинация винаги е фатална.
Е, ще трябва да се оправям сам. Обаче не си чувствам ръцете от упойката.
Точно тогава влизат ВесииНики заедно с ИлияниПетя. Каква страхотна изненада. Едни от малкото хора, които не уголемяват пирамидата от сокове, бонбони и банани. Вместо това ми носят жълт балон и пумпал, както и чудесна книга. Не ме разпитват, а ми се усмихват. И аз се усмихвам. Завързваме балона за леглото, завъртаме пумпала . . и се въртим, въртим в усмивките.
Ям сладолед. Не сега, а друг път. Но пак го ям. Ето ме отново подигравателно усмихнат, облечен в ъгловатата магичност. Сътворявам реалности. Върти се пумпалът, смесват се цветовете ни. Взирам се в тях и стените избледняват. Шевовете по мен зъбато се хилят и ми смигат пиратски. Химиотерапията се превръща в забавна различност.
Пиша весела пиеса по лицата на околните. Тумор се римува с хумор. Нека да е тумореска.
Върти се, заради мен се върти. Пумпал е светът, а аз съм пумукъл. Върти се и разказва приказка . .
‘Когато първото бебе се разсмяло за пръв път, смехът му се разбил на хиляди парчета и се понесъл над света. Така се родили феите . . ‘
Феите са светлинки, придаващи смисъл на мрака . .
Хехе. После като лежах вкъщи, Веси ми донесе улична плочка, за да мога да се разхождам . .
А свободата, тя е състояние на съзнанието. Незавимо от обстоятелствата.
5 Comments so far
Leave a comment
“Леле како”, що ме начичи така, бре. Че аз съм само на 28, дори коремче си нямам
Иначе за вярата, аз не се притеснявах много за Ники Баровски, имах силното усещане, че всичко ще свърши добре. Моите усещания не лъжат.
Преди време установих нещо, поне за себе си, когато вярата стане наистина силна, еволюира в убеждение, а на последния етап просто случва нещата.
Чичо Иван е наистина здрав, здрав като бик и почти толкова умен. Ракът беше най-хубавото нещо за миналата година. Разплесках го като хлебарка само с билки, воля и вяра. Вече чакам следващото предизвикателство, че има още накъде да се расте.
Comment by navigo 01.16.06 @ 14:20Ей другарчета! Обичам ви! Да сваляме товара и да политаме над света! Трябва да го усмихнем! Благодаря и на двама ви…че ми се случвате!
Comment by Vessela 01.18.06 @ 14:46Чичо,
Верно ли ве? Упсе ли ве? Ъъъ … успе ли ве?
Лелле, как ше се науча да пия…
Вяра, воля и билки форевър!
Рррраааааа…
к:)
Comment by Калин 01.20.06 @ 2:17Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
привет, драги чичо Иване!:)
Comment by anika 01.16.06 @ 9:10умишлено се въздържах от случайни коментари досега, но горният пост ме провокира силно. може би защото по косвени причини се чувствам и към двата случая причастна.
И аз се вълнувах около случая с Ники Баровски откакто се запознах с негови близки хора. И освен идеята за свободата има още нещо, което ме размисля в този случай - вярата. Вярата, с която сестра му и приятелите му не спираха да търсят начини да му помогнат. И колко хубаво е, когато завършеците са добри, но колко по-хубаво е, когато през цялото време е имало някой оптимист с безумен поглед и безумна вяра.
Вярата е и това, което прави Весела весела! Вярата е и това, което те лекува! Ти си здрав, чичо Иване!:)