След предния пост ми се иска да си измия устата с нещо смислено. Това е приказка, която написах преди много време. Грубовата и наивна е, но често се връщам към нея, защото ме стопля.
Оранжева Душa
Животните имат душа. Сега съм сигурен в това. Отвъд инстинктите, навиците, отвъд животното има душа. Погледнато така и човекът е животно, само в някои душата е будна.
Моят малък дракон ме научи на това. Да стоя неподвижно с часове, да я наблюдавам, да я галя, много бавно, с нещо повече от ръката си. Посегнех ли механично, се извръщаше или ме одраскваше. За нея нямаше случайни жестове, всичко беше наситено. Или никакво.
Усещах, че ме обича, но ме намира глуповат. Виждах как ме гледа понякога, протяга лапичка към лицето ми, като че иска да ме пречисти, да ме превърне.
Отне ми време да я забележа, да видя, че е повече от присъствие. Първо се сблъсках със странния характер. Различността й ме отърси. Започнах да обръщам внимание и нещата заваляха.
Смътно усещах дълбочината в нея, сякаш нямах развити сетива за тази палитра. Постепенно тя ми показа как мога. Научи ме на тишина и неподвижност. Нещо в мен постепенно поникна. Видях веществото, изпълващо формите – всеки жест, дума, действие. Как всичко е одушевено по свой собствен начин. И влагайки себе си в нещата, растем чрез тях, оформяме света. А рутината и празните жестове обезличават.
Озовах се в съвсем нов свят, оранжево смислен.
Всичко това научих от малкия дракон. И знаеш ли, това не е измислица.
3 Comments so far
Leave a comment
Като форма този разказ е слаб. Това, което се опитва да опише е твърде голямо и резултатът е нещо като карикатура. Все пак онези, които четат не с ума си, а с другото, ще усетят. Четейки ще порастнат с едно чувство или усмивка.
Осем години вече се уча и опитвам да облека вечността в думи. Някой ден ще успея.
Пък аз си мисля, че вече си успял. Не точно с този разказ, по право, не само с него. Но на отворени хора за светлината, си успял да дадеш искрица
вечност
Това е искрено, не правя четки. Просто го мисля.
Comment by sveti 03.20.08 @ 1:38Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
А Драконът какво мисли? Общуваш си с нея, разкажи какво ти казва - от нейно име, влез в ума й, в душата й и я покажи. Протягаме й лапичка - нейните думи могат да имат място тук?
Comment by lucienne 01.12.06 @ 14:50