Празничните фиести отминаха. Продължаваме с обикновените. Твърде любими приятели се върнаха от чужбината за Коледа и го подкарахме като в добрия стар Вегас, където пари и здраве се пилееха денонощно. Обаче, то не може всяка нощ до пет, особено с диагноза омар. След седмица ушите ми пропищяха на два гласа, гърлото ми си купи менгеме, а главата ми – брадва. Това там, че ‘по-добре да изгориш, отколкото да изтлееш’ се оказа поредния рекламен слоган на ентъртеймънт индустрията. Те китайците добре са го казали преди няколко хилядолетия – понякога трябва да тичаш, друг път - да ходиш. Обаче на нас са ни пробутали дефектна еволюция, щото аз прогрес оттогава не виждам. Или в крайна сметка еволюцията е нещо лично.
Та в новогодишната нощ, точно в дванадесет, тампонът се превърна в тиква и удоволствията от последната седмица взеха да ми излизат през носа под формата на едни зелени и слузести. Направо да не повярваш, че са били удоволствия. Беше рекъл някой нещо за мярката, ама кой да помни.
Както обикновено, когато съм болен, си направих компрес от котка. Дракончето цяла нощ ми мъти главата и гърдите, обаче нищо не се пръкна. Явно тази болест идваше да ми каже нещо. Пробвах и да спя като пън, но не съм слушал Бийтълс отдавна и съм забравил текста. Накрая видях, че няма да стане без малко усилие и прибягнах до автосугестията. Заврях се под душа, засилих водата и взех да й се моля. Молих се смирено, с благодарност, благослових я и й поисках благословия. После просто й се отдадох и обливайки ме си представях как ме пречиства от болест и глупост, как енергията на думите се влива обратно в мен. Стоях така, изпаднал от времето, и като мантра повтарях няколко високозарядни логоса, демек думи. Разбира се, това не ме излекува, но ме върна към мен самия, към душата на нещата.
(За онези, които намират този ритуал за странен, ще вметна - дори науката е установила, че водата е носител на информация (има памет). Последните експерименти показват, че облъчвайки водата с думи и мисли, ние променяме нейния състав и я превръщаме в лекарство или отрова. Човешкото тяло е над 60 % вода, познайте на кой господ се молим, значи. Дори в сухарите има вода, навремето се чудех защо дядо ми благодари на храната преди да я вечеря).
Върнах се, напипах си нишката. Водата ми напомни за многоизмерността на света. Мърдане на пръст - вълнички. Турбинната усмивка ме стрелна. Който иска, да ме гони . . . нейде в новата година.
Ето нещо малко за мярката и предизвикателствата. Едно новогодишно питие от мен за вас. На ви го . .
Лонг Айлънд Айс Тий
Нека ви разкажа за любимия си коктейл. Той е експлозивна смес от Водка, Ром, Текила, Джин, Трипъл Сек, Сладко-кисел микс и Кола. Може би затова му викат Чая. При поглъщането му можеш да откриеш, че си лингвист и владееш малкoизвестни диалекти. Или да те напусне всякакъв битов цинизъм и отново да повярваш в любовта. Можеш също да се трансформираш телесно и дори да започнеш да се харесваш. Магичен еликсир е Чаят и е изкуство да го овладееш. Не успееш ли, обаче, те чака личен ад от безпомощност и самопрезрение.
Обикновено към средата на третото питие започваш да гледаш пода и тавана едновременно, а ако съвсем изгубиш мярката от поглед, достигаш до интимност с тоалетната чиния или нещо още по-обло. Мярката е фина дама и само хората с фино зрение я забелязват.
Все пак, който е господар на себе си, е господар и на всичко останало. Този огнен Чай е противник, с когото достойно да премериш сили, да се намериш или изгубиш.
Струва ти се, че възпламенява кръвта, а тя постоянно гори, пълна с живот и възможности. Чаят само премахва условностите, залепнали по ума, и ти я чувстваш как бушува, как зове.
Ах, каква сладка свобода е това. Иска ти се да познаеш още от нея, да я имаш. И се случва да забравиш, че Чаят е само видение на всичката ти потенциалност. Той е прозорец към една възможност или всевъзможност. Прозорец, не врата.
Всяко нещо има своята свръх доза. Добро или лошо - въпрос на пропорция.
Има самопознание в Чая, както винаги, когато губиш контрол, защото с контрола губиш и задръжките си. За кои дръжки става дума, не зная, при всеки са различни.
Древна мъдрост съдържа той. Трябва да събудиш злото, за да го превъзмогнеш. Няма път в сигурността, нито истинност и величие.
Последният му дар е прозрението, че не ти е нужен. Всичко нужно е в теб.
Наздраве.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>