С удоволствие трябва да отбележа, че попаднах на първия човек, който е чувал за Питър Бийгъл, а също така е оценил по достойнство Михаел Енде и други любими автори. Не само това, ами се интересува от Човека в Черупката, себепознанието и споделянето като форма на израстване.

Въпреки че неговият път е различен от моя, посоката ни е еднаква. Струва ми се един от хората, на които имам какво да дам, а и какво да науча (малко смигане към Ричи Бах :). Ще се радвам някой път да те видя на живо, Калине. Аз общувам с хората главно с енергии и не долюбвам думите, които са патерица за сакатите.

В пет минути мълчание с някого можеш да научиш всичко нужно за него. Както е казал Чжуан-дзъ:

Мрежата е за да се хване рибата.                                     
Хване ли се рибата —
мрежата се забравя.
Примката е за да се улови заека.
Уловен ли е заекът —
примката се забравя.
Целта на думите е да се улови смисъла.
Уловен ли е смисълът —
думите се забравят.
Къде да намеря човек,
забравил думите,
та с него да си поговоря.

По отношение на експерименталното преподаване, за което попита, то е поредният начин за себепознание и израстване. ‘Човек учи другите най-добре на онова, което сам има нужда да усвои’. Ако писането е моят начин да извадя от себе си изконното знание, заложено ни по рождение, преподаването е усъвършенстване в прилагането на това знание, в самонаблюдение и самоконтрол. То се проявява в работа с група младежи (между 14 и 18), като тя се изразява в провеждане на дискусии на интересни теми, изграждане и обосновка на мнение, реторични умения и развиване на индивидуалност. Също така им изнасям лекции, които разширяват общата култура и провокират разсъждение. Целта е заедно да си създаваме интереси и всеки да добие мотивация за разгръщане на специфичния си потенциал. Основен момент е ученето като форма на удоволствие и осъзнаването, че учим за самите себе си, а не за оценки, дипломи и т.н. Атрактивна за тях е идеята за ренесансовия човек или комбинацията от добра визия, интелект, духовност и амбиция. За момента всичко това е безплатно, защото е подготовка и за мен самия. (За съжаление понястоящем успявам да се виждам само с някои от тях поотделно, защото част от времето ми минава в терапии и лечение).

Тъй като основна цел на съществуването ми е да извадя максимума от себе си, преподаването е чудесен начин да съвместя професия и лични амбиции. Планирам след още известно време експерименти да създам школа за алтернативно обучение, но засега имам още да уча.

Ще завърша с едно стихче, което посвещавам на Калин и на онзи ослепителен блясък, който се крие във всеки от нас.

Като муха ще летя през света.
Ще кацам по капини и лайна.
Руни с полет по небето ще чертая.
Ще обръмчавам тишината.

В деколтетата ви денем ще надничам.
Нощем скучните ви мисли ще полазвам.
Афористичен сърбеж ще оставям
без нищо да казвам.

И полека с лайняни крачета
ще цапам белите ви дрехи,
докато с погнусa не ги свалите
и отдолу човекът засвети.

Вчера не ми остана време да си честитя РД-то, та:

Честит Рожден Ден, бай, бъди жив и не забравяй, че животът не е аксиоматичен, а трябва всеки ден да се доказва като теорема, бъди здрав и помни, че здравето утре зависи от мислите и усилията днес, то е индикатор и регулатор на вътрешния космос.

Пожелавам си да разгърна докрай по-добрата част от себе си, тя е всепостигаща и съзидаваща. Да следвам законите на вечността, а не на егото. Да продължавам да се усмихвам и да трансформирам . .

Двадесет и осмата ми година беше забележителна, нещо като апотеоз на последните осем. Предчувствията придобиха форма, а нещата, в които досега само вярвах се превърнаха в убеждение. Приключението продължава и искам да благодаря на живота, че не спира да ми праща уроците и хората, които ме променят.

Промяната е основа на еволюцията.  Тя е както израстване, така и естетика, защото няма нищо по-красиво от трансформацията на какавидата в полет и първия скок от гнездото на пилето.