Кока-Коледа отмина и сега се потим в очакване на новогодишната затривка. Както го виждам аз,  с толкова страхотни хора, придошли към мен от всейде, ще се затрием поне няколко пъти. Веднъж на 29ти, а после на 31ви, когато е Ръ-Дъто на Весето и ще се сберем вкъщи. У нас сме правили толкова купони, че се е агрегирала гъста и мазна веселбарска атмосфера. Отсега се опивам в предчувствия. Станчето и Нора се върнаха от Вегас, оле, вече втора вечер се пилеем мащабно в коктейл от алкохол и емоции. Вуще, нямам думи от толкова чувства. За да е пълно празнуването, ще отворя бутилката с отлежали приказки, ще налея чаша и ще ви кажа наздраве.  На ви . .

–    Попей ни малко жълто жабче . . . 
–    Жабите не пеят, каза тя, и освен това не са жълти.
–    Аз пък си мислех, че за шестгодишните пеят, а понякога дори разказват какво са видели в реката.
–    Кой ти каза? 
–    Дядо Коледа.
–    Дядо Коледа е бил смачкан от тавана на пенсиите. Така каза татко. 
–    Сега аз съм ти татко, твоят е във вечните ловни полета.
–    Какви полета?
–    Някой път ще ти разкажа за идианците. И те са били ловци като нас, но са ловували друго. 
–    В зоологическата градина има ли индианци? 
–    Не, има само в книжките с картинки. 
–    А ти откъде намери жабчето? 
–    Повиках го и то дойде. 
–    Как така? 
–    С вълшебство.  Ти по-добре би трябвало да знаеш, но виждам, че си забравила. Нека ти покажа. Ето виж, сега ще те взема, ще те завъртя около себе си  и очите ми ще засветят . . . 
–    Те наистина светят.  
–    Наистина наистина, защото си моето малко съкровище и виждам цяла вселена в очите ти . . .
–    Какво е вселена? 
–    Някой ден ще разбереш, когато намериш гнездо на сойка в парка и подържиш яйцето й. Или откриеш някое малко самотно момиченце. А жабчето дойде, защото знаеше, че тук ще намери приятел. 
–    Ти много приятели ли имаш?
–    Повече отколкото можеш да преброиш. 
–    Значи повече от много? 
–    Да, повече от всичко друго. 
–    Кажи, ти знаеш ли приказки?  Веднъж баба ми разказа приказка, но я забравих.
–    Знам, разбира се. И ще ти разкажа най-хубавата. Имало една птичка. Тя летяла в гората, пеела на всички дървета и била щастлива . . . 
А сега ще вървя, защото трябва да запълня ей онова голямо бяло платно с всичко, за което си говорихме. А ти спи и сънувай . .
–   Жабчета ли?
–   Точно така, жабчета. Запълни всяко ъгълче в съня си с жабчета. И те ще дойдат.