Декември е. Време за зимни спортове. Който може да си го позволи, кара кънки, ски, чук и гек или върти геврека из софийските улици. Все високочестотни активности за хора с гореща кръв. Но пък има и такива, чиято кръв направо ври. Те търсят по-адреналинни преживявания, при които рисковете са от средна телена повреда нагоре. Аз лично съм фен на ходенето по заледен тротоар с ръце в джобовете. Който не е пробвал (и падал), не знае каква тръпка носи това. Крайните авантюристи пък правят обиколки около парламента, защото няма по-хлъзгаво място от жълтите павета. Тези, на които едно евентуално счупване не им го вдига, прибягват до пълния екстремизъм на разходки под назъбените от ледени висулки корнизи на покривите. Веднъж едно такова ледено копие са разби на метър пред мен, оттогава започнах да се наслаждавам по-често на красотата на небето. Смъртните случаи не са рядкост, но какво е смъртта за обичащия приключенията. Цели ята авантюристи от цял свят посещават София през зимния сезон в търсене на неописуемата тръпка на внезапното падане или друго от горепосочените изживявания. Ако някое от тях се обяви за олимпийска дисциплина, медалът ни е в пешкир вързан. Но какво съм седнал да описвам Идеалното, то е такова само в изживяването. Излизам и ви казвам довиждане. Или сбогом.
6 Comments so far
Leave a comment
След като видях смъртта в очите десетина пъти, сме почти в приятелски отношения. А всеки риск зарежда с такава енергия, че без нея човек се чувства направо заспал. Пак забих във философщини, вместо да кажа едно Благодаря за отношението, приятелко.
Comment by navigo 12.24.05 @ 18:55Снимката е невероятна. Като от някой фентъзи филм.
Comment by Таня 12.26.05 @ 21:36Dave McKean, baby. Повечето неща тук са негови. Стилът не подлежи на объркване. Просто беше любов от пръв поглед. До гроб. Тези дни ще взема да напиша нещо специално за него. Направо е задължително.
Comment by navigo 12.27.05 @ 11:47Като една видна екстремистка,кънкьорка и чук и гек-аджийка(има ли такава дума?:))ще ти кажа, че няма нищо по-пречистващо и подмладяващо от адреналина, и що се отнася до заледените Софийски тротоари, по които както са казали Bangles”Walk like an Egyptian”,има и нещо позитивно-В старанието си да се закрепиш, всички други мисли ти излитат от главата, а и краката се стягат чудесно. Умствено и физическо освобождаване на куп- Какво по-хубаво!!!:)
А за висулките- не че вярвам в съдбата, но и през лятото може да ти падне парче префинена софийска мазилка на главата, ако ти е писано!
Така че, давай смело и смахнато или дай да бъдем рационални и да изобретим вериги за обувки!Тъкмо ще станем и известни:о)))))
P.s. Нещо запетайките днеска ми бягат! Дали не е от повечко адреналин?!!:)))
Comment by speechless 12.28.05 @ 22:41Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
пази се.
Comment by Mediterraneo 12.24.05 @ 15:15