Онзи ден с Т. си говорихме за разходките и за това дали трябва да имат някаква цел. Обещах да й покажа моята визия за нещата.
Безсмъртие
Понякога ти трябват очила,
за да видиш подробностите.
Друг път е нужно
да затвориш очи,
за да почувстваш живота.
Има времена и други времена, и различни светове със свои настроения, и всеки човек е ходеща вселена с безкрайност от възможности, емоции и избор. Можем да живеем по милярди начини и сигурно в друго измерение всеки от тези начини е сбъднат. Микровселени ни обитават без да подозираме, както и ние сме блестящи фотони от индивидуалност в тази клетка на космоса. Това е съвършена красота, животът се прелива в нов живот, искри и се разраства в спираловидна усмивка. Всичко е свързано, всяко нещо е в другото, отразява, допълва. Безкрайността е непосилна, клетките не осъзнават тялото, иначе ще експлоадират.
Вървя по софийските улици. Не бързам за никъде. Цялото време е мое и затова не съществува. Градът е мравуняк, хората се носят на течения, преливащи в други, пред сградите се образуват делти. Но тази река не се слива, индивидуалностите не се докосват, всяка се лута в своите мисли, неподозираща, че може да порасне чрез другите, че чужди усмивки могат да станат нейни.
Ето надпис ‘Change’, който ми намига и шепне ‘променяй се, бъди по-хубав, промяната е основа на еволюцията’. По-нататък пейка ме кани на танц без движение. ‘Седни и подишай’, ми казва, ‘покоят съдържа динамика’. Пейките са пространство извън света. Там събличаш моментното и се потапяш във вечното. Усещаш детайлите, вслушваш се в разговорите на минаващите, наблюдаваш. Ставам и продължавам разходката. Пътуването подмладява.
Минавам покрай магазин на Нике, богинята на победата. Чудесно е, че една богиня има свой магазин. Кара ме да искам да побеждавам. После влизам в център за бяла техника. Бяла Техника, има поезия в това. Разглеждам моделите като в галерия. Формата им, белотата. Думата техника ме изпълва. Техника на извайването, техника на любовта. Космическият кораб е техника за достигане на звездите. Всеки истински творец е и техник, техниката е плътта на сътворението. Ако в нея има малко стремеж, малко сърце, оживява. Усмихвам се на продавача, той ме гледа неразбиращо.
Спирам се на будка за запалки. Има за по левче - за запалване. Както и такива с инкрустации, които да показваш пред приятели. Всяка от тях изпълнява желания, ако желанието е огън. Таи култа към пламъка, този вечен танцьор, пораждащ топлина, страст, копнежи. Енергията на първичния елемент е в малките предмети. Достатъчна, за да те превърне в съзидател. Но само един бог може да вземе това.
По-нататък циганки метат улицата. Сядам на тротоара и мета с тях на ум, пречиствам се от прахоляка на света. Отново светя. Почти ми се иска да се разменим. Но трябва да вървя, да вниквам в същността на нещата, да ги събличам. Това е моята любов, моята еротика. Влюбен съм в този свят и го обладавам постоянно.
Така мога безкрайно да ходя из София, Лима, Ню Йорк, в гори и булеварди. Търся нетленното в ежедневното, измеренията в нещата.
Да имам Вечност в мислите си е моето безсмъртие.
2 Comments so far
Leave a comment
А помниш ли кой управляваше вселената в ‘Галактическия Стопаджия’ 
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
“А знаете ли, че бог е плюшено мече?”
Comment by евгени 12.21.05 @ 13:25(Керуак, “По пътя”)