. . and the wisdom that comes only to true survivors
Казват, че истината се търси в пустинята. Аз я намерих на спирка в града. Чакаше рейса или нещо подобно. Попитах я дали има часовник, а тя ме изгледа. ‘Имам’, каза. А можете ли да ми кажете колко е часът? ‘Мога’, отвърна сериозно. Е, колко е все пак? ‘Шейсет минути’.
Точно тук ми присветна. Сякаш ме цапна с парцал по израстъка. Познах я – по парцала и по чупката на ушите. Но нямаше да се загледам, ако не беше това нейно недоумение в погледа. Какъв час? За какво ми говориш?
Поканих я на разходка с рейс. Цял ден се возихме на задната седалка. Жадно й задавах въпроси и си отговарях сам. Така става като срещнеш Истината.
Тя се усмихваше наивно. Гледаше ме в очите и поглъщаше всяка моя дума с онзи бездънен поглед, за който всички копнеем.
Разказах й всичко – страховете, мечтите. Бях истински себе си. Чувтствах се. Изключително.
Поглъщах бюста й с очи. Прииска ми се да я имам. Говорех, говорех и се взирах в желанието по този прелестен бюст.
Така и не разбрах кога е слязла. Оглеждах се трескаво. Тичах по улиците. Нямаше я.
Бях съкрушен. После се стегнах. Реших да я търся, без значение колко.
Казват, че истината се търси в пустинята. Отидох. Нямаше никой. Разхождах се и си говорих сам. Прочетох книги. Седях и мислих. После само седях. Накрая си тръгнах. Обзе ме онова спокойствие. Спокойствието, когато си отчаян. Няма надежда, си казах. Реших да пътувам. И беше чудно пътуване. Хармонията на морето. Дори и в бурите му имаше хармония.
Остана ми навика да си говоря сам. Дори започна да ми харесва. Изучавах се, поставях си уловки, играех на асоциации, пеех на два гласа. Не бях предполагал такова въображение. В себе си открих неподозиран брой реалности.
Щастлив бях от това автообщуване, от връзката си със света. Забравих всичко, нямаше желания.
Тогава ми светна, както на спирката.
Не си беше тръгвала. Усмихваше сe, защото отново я виждах.
5 Comments so far
Leave a comment
Истината се ражда като ерес и умира като предразсъдък.
Comment by ди 12.21.05 @ 0:12Ъъъ… а тоя бюст… дали е бил истински?
(Еми просиш си го.)
Иначе обаче и мене ме спъна оня ден; и докато си лежах на носа и гледах звездите, се сетих…
Само че как да кажеш едно истинско нещо?
Comment by Калин 12.21.05 @ 7:16Иначе, Калине, с теб можем да се хванем да осъвременим вековните афоризми. ‘По-добре красива лъжа, отколкото грозна истина’, беше казал някой. Ние пък ще актуализираме с ‘По-добре истина със силиконови бомби (устни, мозък и т.н.), отколкото истина с никакви’. В нова ера живеем все пак.
Comment by navigo 12.21.05 @ 9:00пък той силиконът е подходяща среда и за поява на “евентуални мозъчни гънки”. истина ти казвам! :Р
Comment by lucienne 12.22.05 @ 16:31Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Доста по-земно от това, което прочетох до сега.Усещам Равновесие.Но се чудя…Истината е съвършена, тя е точна наука,доказана теорема,всеки е по малко философ и я открива по различен начин; та се чудя..може ли да има чупка на ушите:о)))?Доста,ммм..авангардна мисъл!
Comment by speechless 12.19.05 @ 13:21