Оле, коментарите пак работят. Спец благодаря на другарите от поддръжката. През това време получих няколко чудесни писъмца с отзиви. На някои не успях да отговоря, защото бях зает с поглъщането и отделянето на алкохол, смях и вулгарни лафчета покрай купонуса вчера. По едно от писмата, в което Евгени ме замери с такъв комплимент, че получих махмурлук от него:
Благодаря за вдъхновяващите думи, Евгени. Да ти кажа честно и аз си мислех че съм голям, докато не видях слон на живо. И оттогава все си мисля, че големината е сравнителна характеристика (като всяка друга такава) и не е важно колко сме големи, а да не спираме да растем.
Хубавото е, че не сме самотни въшки, изгубени сред пърхута на вселената, а сме колония от въшки, което ни дава уникалния шанс да се чешем един друг по труднодостъпни места, да играем четворка белот и да се обогатяваме взаимно. Или както написах преди години:
Душата е самотно същество.
Открие ли друга, открива и себе си.
Като в огледало.
Напоследък има все повече хора, в които да се оглеждам, хора с душа и собствено мнение. И дори когато не споделят светогледа ми, аз съм благодарен.
No Comments so far
Leave a comment
Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>