прорицатели

Човешката зрелост се състои в това, отново да намерим онази сериозност, с която сме играли като деца.

Ницше

Знаеш ли Евгени какво е магията, да докоснеш нещо в душата на някого и да я накараш да се събуди. Рядко някой успява да ме докосне (поне някой от живите наоколо ми). Благодаря ти, че го направи с това http://ev.cine-ma.com/blog/?p=73#comments.

Навремето бях истински поет, което значи 24/7. С ръка, кояро държеше перо и го размахваше като брадва. Но животът, такъв, какъвто ние сме го направили, е проза и хората все ми казват ‘пари ми дай, а не любов’. С времето започнах да разреждам живата вода с хляб и вино. Установих, че хората се плашат от чистата доза душевност. През последните години пиша главно разкази.

Обикновено се смята, че поезия пишат сополиво-лигавите, чувствителни (разбирай слаби) хора. А както знаем, сега не е модерно да си слаб и чувствителен. Затова напоследък вадя сопата и млатя здряво дебелокорите тикви наоколо. От което те се впечатляват силно и са готови за всякаква поезия. Малко тъжно, но народът отдавна го е казал: по дрехите (сопата) посрещат и т.н.

С твоето стихче успя да ме накараш да си спомня онова измерение на чистота и невинност, в което няма нужда от сопи. Макар и тъжно, то е истинско и ме грабна тъкмо със своята смела безпомощност. Рядко нещо ме впечатлява, и обикновено е комбинация от богата душевност и стил. В това има и двете. За пръв път от доста време седнах и написах нещо (в рима), което успя да ме върне в онази утроба, която напуснах преди време. Ето:

Събуждам се със сто километра                    
в мисъл
в чувство.
Вятърът разпуква устните,
сплита косите ми.

Усмихвам се
и всички сънища се счупват от трапчинките -
Умора                            
               Тъга
защото са глинени.

Смехът ми в ре диез
                            полазва мравките.
Продължават да се щурат,
но за удоволствие.
Ако се блъсна с тази скорост
в теб, приятелю,
ще ти изкъртя душата от тялото.

Виж само колко прилича на нещо отпреди осем години:

Същност

Главоломна скорост…
Падане…
И удар…
От удара порастват ми крила
Изменят мойта същност
Превръщат ме от Стрък
във Птица…
от Вятър в Пламък
от Пейзаж в Повеля
От силата на удара
Изригвам в Светлина
И хиляди сълзи по мен
Се стелят…
Същността на мислите ми е
Дъждовна…
Но във всяка капка свети
малко слънце…
Разпръсквам се…
Прониквам в хиляди сърца
и всяка капка се превръща
в зрънце…
И пак съм стрък
И пак съм цвят
Посят от Вяра
И разцъфнал в Спомен
Пейзаж от хиляди дъги
И Вятър в устрем главоломен

Като се замисля, поетът в мен е все така жив. Просто сега има мазоли по ръцете и зъби в очите. Наивността също прозира тук там.

Много смешен процес. Докато човек е слаб и беззащитен, прави какво ли не, за да натрупа ‘мускули’. После вижда, че те само му пречат да усеща и докосва. Сигурно така е закономерно.Все пак трябва да отбележа, че хубавото ти стихче ми е малко мрачно. Не, това не е лошо, просто не съм свикнал. Затова ще те замеря с няколко скокливи неща. Колкото да ти хвърля ръкавицата

Живей Наситено,
без да се питаш
в обувките крака ли са
или копита.

Обръщай масите, ако са пълни,
а после надвиквай стомаха си с гърло.

Единият празен, другото пълно,
само така отвъд тях ще се скиташ.

Отвъд циферблата на онзи измамник,
Отвъд новините, на сульо брътвежите.
По задника майка си със засилка да ритнеш.
Ей тази засилка е там в планините.

Върви и зад теб нека нищо да няма.
Шамарът хранител отгоре ти бди.
Духът ти на всички посоки да бяга.
Безсрамен и гол. Нека тялото спи.

Живей . .
със зъби, с търсещ глад.
Настръхнал стискай онова Наситено.
И го живей.

Пчелата бръмчи от цвят на цвят.
Възпява живота.
Щастлива –
без да и е нужна математика.

По весели картонени стени
ще пиша.
Понякога ще драскам и ще трия.
Ще дишам моркови от своите картини.
На сънищата ще придавам форма.

Ще пиша
по весели картонени стени.
Прозорци ще въздишат,
разперили сърце,
кървящо за стъклена нежност.
Аз ще избърша тяхното лице
и сълзите им ще обичам.

5 Comments so far
Leave a comment








Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Name (required)

E-mail (required)

URI

Your Comment