роди ме майко с късмет . .
Monday December 05th 2005, 21:21
Filed under:

Днес за пореден път щях да стана на пюре. Всичко е хлъзгаво и усещането на байка е адреналиново. Особено при моята скорост. Както казва Людмил Станев: скоростта краси човека, а прекомерната скорост го прави неузнаваем. Но какво да направя, че съм пристрастен към нея. Студът и колелото са едни от малкото неща, които ме спасяват от тоталната преумора напоследък. Та както си хвърчах и се заплеснах, лоша комбинация, видях колата да завива твърде късно, дори леките спирачки превърнаха колелото в шейна-въртелешка. Усещането в такива случаи е незабравимо. Тялото взима контрол над мисълта (просто няма време за такава) и действа като машина - перфектно, без колебания. Усетих като зрител как се извъртам във въздуха и си падам на краката. Няма поражения, освен стрес за шофьора. Както обикновено ми стана смешно, винаги е така като видя толкова сериозна физиономия.

Всичко това ми напомни ‘Нещата от живота’ на Пол Гимар. Подобна ситуация, но с кола. Смъртта на забавен кадър. Последните човешки мисли, невероятно ясни, просветлени. Но твърде късно.

Иначе денят беше запомнящ се. Концерт със средновековни италиански инструменти в зала България - лютня, флейта, невероятния звук на дванайсетструнна китара и др. Размазващо. После за пореден път гледах ‘Big Fish’. Този филм е създаден за мен. Просто не мога да му се нарадвам на Тим Бъртън. Човекът е цяла вселена. Мога да се изгубя в естетиката на Corpse Bride и Кошмарите преди коледа, да приключенствам със Слийпи Холоу (та даже с Батман, неговия), да се смея саркастично в Beetle Juice, че дори да поплача на Едуард с ръцете ножици. А колко още има. Въобще, възхищавам се на хора, успяващи да създадат свой свят, многоизмерен и наситен, и да го отстояват. Наскоро това усещане ми припомни и Жан-Пиер Жоне с Най-дългия годеж. И този филм като предишните му - една отделна реалност. Стига толкоз с киното и патоса. Отивам да се приземя в хладилника.


No Comments so far
Leave a comment



Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

(required)

(required)