Днес се запознах с Калин, Таня и още чудни хора. Сгънахме вечерта като оригами в бирено-бъбрива форма, превъзнасяхме любими графоманщини, поплювнахме по примерните автори. Въобще, беше вкусно като тройка кебапчета с гарнитура (купете десет и съберете куче).
По този случай искам да осеменя света с доброто си настроение и да почерпя другарите с няколко стихчета:
Аз ли съм това
или е стая пълна с тишина?
Аз ли съм
или е буре барут сред звездите?
Как мога да се побера
в тяло или дума,
когато съм безкраен?
Само животът ме познава.
Само той знае.
Светът –
каква голяма дума.
Не можеш да я чуеш
докрай.
Не стигат сетива за да обгърнеш
огромната й същност.
Но всъщност,
ако счупиш сетивата
и само със сърцето си погледнеш.
Ще видиш че сърцето е вселена,
а светът – само мъничка планета.
Тя
Когато е щастлива – тича.
Когато е красива се съблича.
Когато е небе
е мокра и обича.
Наистина е хубава.
Пленява всяка моя клетка
и обрича
сърцето ми на вяра и любов.
А висшата любов е тя самата,
безбрежна и безкрайна като птица.
Невероятно ярка и лъчиста.
Почти заслепяващо чиста.
Обича.
И аз обичам.
Спи
Спи мое съкровище
Във вселена от мечти.
Утре слънцето ще дойде,
за да ги изгори
и да ти напомни
да бързаш и работиш.
Но сега нощта е тиха
и месецът те осветява.
Обичам да те гледам,
когато спиш спокойна.
Ще сътворя птици,
край теб да се стрелкат и пеят.
Море и облаци, които да те галят.
Но спи сега -
Душата си разкривай.
Аз в сънищата ще те чакам.
Казват ни: Не мечтайте!
А какво друго е животът
ако не мечта,
сбъдната, свещена.
Казват ни: Живейте практично!
А каква е ползата от това,
освен да умрем практично.
Казват ни: Животът е борба!
А срещу какво
можем да се борим,
освен срещу себе си.
Аз казвам:
Човекът
е по-голям от времето,
от вещите.
И само вярата в мечтата
Го прави истински.
С един замах съзнанието
отхвърля битието
и премахва илюзията
за тленност.
4 Comments so far
Leave a comment
Да-а-а, определено вчера се получи много, ама много добре :-). Научихме нещо ново, свършихме едно добро дело, аз се запознах с Евгени, хапнахме и пийнахме добре, много ми беше интересно да ви слушам, а бе надявам се и аз по-често да ги правим такива сбирки 
И благодаря за стиховете, харесват ми много
Леле, как прозвуча горното мое изказване. Все ги пиша някакви такива недоразбрани, та после трябва да се дообяснявам - радвам се много, че се запознах с теб Иване и с Жени и с всички други, някакси реших, че това се подразбира от само себе си и особено след като вече бяхме споделили това ново усещане, което правуйчото на Калин ни даде, се чувствах много близка с вас. Айде да не ги ръся повече такива
Ръси, Таничка, ръси… Само да не се изръсиш във вторник. 
(Палциииии!!! За тебе - два чифта!)
И пак - извинявай, че те бях загърбил, ама докато докосна новите хора (особено ония, с които сякаш се познаваме от пет години - най-важните ми) съм един такъв недосетлив…
Comment by Калин 12.03.05 @ 21:11Leave a comment
Line and paragraph breaks automatic, e-mail address never displayed, HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Вчера срещнах Иван на живо. И го познах. И не можах, и не мога да откликна никак членоразделно - защото думите, ъх (ах!) думите…
Ето, Приятелю. Нещо ми нашепва (….уфф! ушите че ми проглуши, брееей :)), че ни чакат славни дела…
Comment by Калин 12.03.05 @ 6:46